Strong

Chapter 8

Louis' POV

След около час и половина по-късно, колата спря пред хотела. Махнах слушалките от ушите си и заедно с телефона ги прибрах в чантата си. Аз прехвърлих от едната страна на рамото си презрамката и се отправих към багажника, за да си взема и куфара. Ние бързо бяхме въведени в лобито на хотела, колелцата на куфарите ни скърцаха от време на време. Докато вървяхме, аз можех да усетя погледа на Хари върху мен. Преглътнах тихо и обърнах главата си настрани, само за да трепна като засега неговия студен поглед. Когато спряхме близо до бюрото, той постави ръката си на рамото ми и се доближи до мен достатъчно близо, за да мога да усетя устните му до ухото ми.

- Не обичам да бъда игнориран, Луи. – той изръмжа тихо. Ръката ми улови дръжката на куфара и аз я стиснах силно, можех да усетя и треперещите си леко крака. Знаех какво следва. Захапах устната си при мисълта. Защо трябваше да го игнорирам докато бяхме в колата? Не мислех правилно тогава, предполагам. Погледнах навреме, за да видя приближаващият се към нас Пол. Той постави три карти с чипове в ръката на Лиам.

- Вие се договаряте как да спите. – той се усмихна, разроши косата ми и тръгна към останалия персонал, за да им връчи картите. Лиам плъзна ръка по врата ми.

- Аз призовавам Луи! – Хари отвори уста, за да протестира, но Лиам го спря.

- О, хайде де! Ти делиш стая с него през цялото време. – той каза и кимна многозначително. Бузите ми се зачервиха и аз го ударих по задната част на главата.

- Задник.. – промърморих

- Аз съм със Зейн. – ирландския акцент на Найл прозвуча. Устата на Хари беше като права линия, ръцете му уловиха каишката на куфара и той хвана дръжката силно. Той определено не беше щастлив, че ще спи без мен. Камо ли от себе си. Видях как веждата му се повдигна бавно.

- Сигурен ли си, Луи? – гласът му беше пресилен. Знаех, че мога да откажа на Лиам, за да не бъде той толкова ядосан, но не можех да го направя. Аз бях отложил неизбежното. Най-много да го направя по-лошо.

- Да, сигурен съм. – казах, усмихвайки се. Той изглеждаше гневен заради това и тръгна към асансьора.

- Оо, да не би Лиам да открадна гаджето ти, Хари? – Зейн го подразни и го ощипа по бузата. Челюстта му се стегна и Зейн сбръчка вежди, приближавайки се до него.