Strong

Chapter 35

Louis' POV

May 24th, 2014

Писъците ми за Хари се усилваха, затова майка ми повика сестрата. Бях се свил в края на леглото и ридаех, когато тя дойде да ме провери. Чух да казва няколко думи на родителите ми, а после излезе. Майка ми и баща ми се опитваха да говорят с мен, да ме накарат да ги погледна, но аз игнорирах молбите им. Просто исках Хари.

- Скъпи, моля те! – риданията ми надвикаха гласовете им и придърпах баща ми до себе си. Изведнъж се чу почукване по вратата и долових неразпознаваем глас. Обърнах главата си, виждайки доктора да стои на прага и да разговаря с майка ми. Не можех да разбера какво ѝ казва, но една дума привлече вниманието ми. Хари.

- Хари! – извиках, опитвайки се да видя зад мъжа. Изведнъж някой бутна вратата и застана на прага. Хари. Почнах да ридая отново и разтворих ръце точно като малко дете, което иска да бъде обгрижвано. Той прибяга към мен и се настани на леглото. Придърпах го до себе си и той уви ръце около треперещото ми тяло. Той зарови лице в косата ми, а аз моето в гърдите му, вдишвайки познатия аромат.

- Господин и госпожа Томлинсън, може ли да ги оставим насаме за няколко минути? – докторът попита. Чух как те се изправиха от столовете както и шума от затварянето на вратата. Бяхме сами. Силни ръце повдигнаха лицето ми деликатно и аз усетих как се вглеждам в познато зелено. Тогава устните ми се притиснаха до неговите в целувка, от която не знаех дали се нуждая.

- Съжалявам, Луи.. толкова много съжалявам.. – той прошепна, заравяйки лице в рамото ми. Можех да усетя сълзите му, които се спускаха по голата кожа на врата ми. Пръстите ми се освободиха от къдриците му и аз повдигнах брадичката му, за да ме погледне.

- Всичко е наред.. прощавам ти.. – казах тихо. Той се задави с ридание и ме погледна невярващо.

- Защо? – издиша, разкаянието беше изписано в очите му. Палецът ми забърса сълзите му, а моите собствени почнаха да падат по-бързо.

- Защото те обичам.. не мога да те мразя, каквото и да правиш.. ти просто.. всичко, от което се нуждаеш е помощ. Може да посещаваш класове за агресивността си. Но каквото и да е, ние ще се справим заедно. Обещавам. – постави ръцете си върху моите, които бяха на лицето му.