Strong

Chapter 4

Tomlinson's POV

Събудих се бавно от звука, някой викаше името ми. Простенах и присвих очи като леко ги отворих докато те се приспособяваха към светлината. Видях лицето на Хари точно пред моето.

- Ние сме тук, Луи. – каза той, усмихвайки се. Върнах му малка усмивка и разкопчах колана си като след това излязох и от колата. Писъците на феновете ме проглушиха и ние бързо бяхме въведени вътре в сградата. Прозях се уморено и се настаних на стола, чакайки косата ми да бъде оправена.

- Хей, Луи! – Лу каза докато вземаше четката за коса.

- Здравей. – казах и малка усмивка се появи на лицето ми. Тя бързо и сръчно оформи косата ми докато ми разказваше какво Лукс е направила. Докато се усетя, тя ме беше стиснала за раменете, показвайки, че вече съм готов.

- Хари, ела тук! Трябва да опитомя тези неща в косата ти. – тя се изкикоти и седна на стола, вземайки спрея за коса.

Хари се засмя и седна на мястото, където аз бях преди. Отидох при другите, които чакаха своя ред. Найл ме изгледа и аз избухнах в смях.

- Значи изгори ръцете си докато готвеше.

„ Не, поразях се на счупените стъкла, след като Хари ме хвърли на земята." – помислих си.

- Да. – казах. Той се засмя дори по-силно.

- Луи, как по дяволите успяваш да контролираш това? Аз бих те ударил заради такова глупаво нещо. – той се пошегува, поклащайки глава. Лиам продължаваше да се смее.

- Аз ще го направя. – той каза и вдигна ръка във въздуха. Аз замръзнах на място и очите ми се разшириха. Започнах да треперя лекичко и вдигнах ръцете си в защита.

- М-моля, недей! Съжалявам! – замолих се, сълзите напираха в очите ми. Лиам бавно смъкна ръката си долу и усмивките от лицата и на тримата изчезнаха.

- Луи? Какво се случва? Ти знаеш, че няма наистина да те ударя. Просто се шегувах. –изгледах ги за момент преди да изхвърча от стаята. Вървях бавно надолу по коридора докато не видях къде е банята и не се заключих вътре. Бавно се плъзнах надолу по вратата, заравяйки лице в коленете си. Почваше да става по-зле. Аз бавно се разпадах, парче по парче. Опитвах се първо да прогоня мислите си и се надявах да ги запратя на далеч, но сега нямаше начин да ги игнорирам. Аз бях разкъсан както изглежда и започвах да си представям колко време ще остана така.