Strong

Chapter 6

Louis' POV

Най-накрая закопчах куфара си и бавно седнах на леглото. Очите ми проблеснаха, гледайки надолу към ръкавите на блузата ми и аз захапах устната си. С треперещи ръце плъзнах материята надолу като исках да покрия лактите си. Трепнах при вида на гледката. Ръцете ми бяха червени и имаше мехурчета на някои места. Те бяха изгорени също като Ада. Прокарах ръка през косата си, въздъхвайки.

Това се случи преди четири дни. Той не ме е наранявал тези дни. Не и психически.

- Луи! – Хари изкрещя от долния етаж и ме откъсна от мислите ми.

- Да? – отговорих нервно.

- Довлечи задника си долу! Пол ще бъде скоро тук.

- Идвам. – казах и се изправих като все още треперех, плъзгайки ръкавите си надолу. Взех куфара си и трепнах от болката в ръката ми. Начертах пътят си надолу по стълбите и когато бях долу видях Хари да стои на дивана и куфара беше в краката му. Той ме погледна и потупа мястото до себе си. Тръгнах към него предпазливо и седнах сковано на дивана. Ръката му се уви около талията ми и той ме придърпа към себе си. Бавно се отпуснах в прегръдката му, поставяйки главата ми да почива на рамото му. Можех да усетя пръстите му, които преминаваха през косата ми и аз изтръпнах. Той се засмя и целуна челото ми.

- Обичам те, Луи- промърмори и дъхът му ме погъделичка. Усмихнах се.

- И аз те обичам. – наистина го имах предвид. Стояхме така за момент преди да чуем почукването по входната врата. Хари стана и аз го последвах, виждайки Пол да стои щастливо. Те влязоха в колата и аз се обърнах назад, за да огледам къщата, усмихвайки се. Клаксонът прозвуча и аз подскочих , обръщайки се, за да видя Пол, който беше застанал на прозореца.

- Побързай Луи! – каза, смеейки се. Засмях се, затворих вратата и влязох в колата. Както обикновено аз бях посрещнат с нищо, но с усмивки по лицата на другите. Лиам ме погледна и се намръщи.

- Слушай Луи... съжалявам за онова, което се случи онзи ден... ти знаеш.. за твоят приятел и за всичко.. Аз просто.. – прекъснах го, поклащайки главата си.

- Всичко е наред, Лиам. – уверих го, усмихвайки се. Той кимна и аз се завъртях, за да мога да гледам през прозореца. Прозях се и усетих как се облегнах на Хари.

- Уморен ли си, Бу? – попита и постави ръка на главата ми като пръстите му почнаха да ме изучават бавно. Изтананиках в отговор и затворих очите си.

- Вие момчета сте ужасно сладки. Ще се разболея. – акцентът на Найл прозвуча силно.

- Поне не са се целунали. – Зейн се засмя.

- Имаше предвид това? – Хари попита. Усетих как придърпа тялото ми и простенах в раздразнение. Това беше преди да усетя устните му върху своите, карайки очите ми да се отворят незабавно. Въздъхнах и ги затворих, наслаждавайки се на усещането. Ръцете ми инстинктивно се заровиха в меките му къдрици.

- Добре, получихме си го. – Найл извика. Хари се отдели от мен, смеейки се и аз му се усмихнах. Това беше Хари, в който се влюбих. Нахалният, мил и сърцат Хари. Хари, който винаги поставяше другите пред себе си. Хари, който също ме обичаше.