Strong

Chapter 17

Harry's POV

May 21st, 2014

- Какво направих? – прошепнах тихо, поглеждайки към треперещите си ръце. Стоях срещу едно дърво в един малък парк на отсрещната улица. Беше тъмно и студено навън, може би затова нямаше хора.

- Ти му показа на кого принадлежи. На нас. – бавно поклатих глава, сълзите се стелеха надолу по лицето ми.

- Аз просто.. аз.. аз.. изнасилих Луи. – краката ми се допряха до гърдите и аз зарових лице в коленете си. Ръцете ми се свиха в юмруци и станах.

- Не. Не ти изнасили Луи! – прошепнах твърдо, дърпайки косата си. Гласът в главата ми се засмя.

- Не, „ние" изнасилихме Луи. Вината ти е колкото моята. – ръцете ми трепереха насилствено и започнах да обикалям напред-назад.

- Изчезни от главата ми!- извиках.

- Хмм, аз не мисля така. Харесва ми да стоя тук. Харесва ми как се забавляваме с Луи. – почнах да ридая и се свлякох на коленете си.

- Изчезни от главата ми! – виках и не ми пукаше дали някой ще ме чуе. Сложих ръце на ушите си, за да не чувам гласа. Исках да избягам, да се скрия. Но как да избягаш от съзнанието си?

- Помниш ли как той викаше и ти се молеше да спреш? – помнех. Помнех много добре всичко. Гледката и звуците ще горят в съзнанието ми завинаги. Мразех се. Мразех мрака, който се зараждаше в ума ми. Мразех това, че бях неспособен, за да го контролирам. Исках това да спре.

- Мразя те! Мразя те! МРАЗЯ ТЕ! – виках, ридаейки на земята. Изчаках докато гласа пак проговори. Присмиваше ми се. Но нямаше нищо. Той си отиде. Но знаех, че ще се върне. Винаги се връщаше.

***

Вървях отново към хотела, чудейки се какво ще видя като се върна. Ритъмът на сърцето ми се ускори, дишането ми стана накъсано. Вратата на стаята беше широко отворена. Влязох вътре, замръзвайки на място. Луи лежеше на дивана и беше увит в одеяло. Можех да кажа, че той трепереше, косата му стърчеше на различни посоки и мълчаливи сълзи се стичаха надолу по лицето му. Тогава видях останалите.

- Хари! Къде по дяволите беше? - Пол изкрещя, приближавайки се бързо към мен. Луи обърна главата си щом чу името ми и направи очен контакт с мен. Това, което видях ме уплаши. Тези сини очи, които бяха винаги изпълнени с живот, сега бяха тъмно сиви и лишени от всякаква емоция.

- А-аз се разхождах. Какво става? – попитах. Надявах се, че той ще ме запита защо съм излязъл сам, но не го направи. Знаех, че той най-накрая е узнал какво се случва с Луи. Завъртях се в стаята, направих очен контакт с всяко едно от момчетата индивидуално. Избегнах Луи, разбира се. Погледът ми се върна отново върху Пол.

- Полицията идва насам.