На Крачка От Смъртта

Част 2

Чипс, шампанско, музика... Това са нашите купони. По-палавичките двойки изчезваха понякога да си се забавляват сами, а ние необвързаните (аз, Себ, Пами и Диего ) бяхме през цялото време на купона.
- Хора! - Боби ни извика.
- Какво има? - попита го Себ.
- Намерих мазе! Айде долу.
- Айде! - подканих ги аз.
- Аз няма да идвам! - каза Тифани и Симона я последва.
- Ще остана да ги пазя! - каза Джон и отиде при Симона.
- Ей бъзльовци... Айде всички де! - Себ ги подкани и другите се съгласиха.
Взехме четири фенера и Боби ни показа входа. Беше нещо като дупка в пода. Влезнахме вътре и запопнахме да гледаме. Останах с впечатлението, че тук преди е било нещо като болница. Имаше стаи с легла, спринцовки и хапчета.
- Тук сигурно е имало болница! - изказах мнението си на глас.
- Най-вероятно. - потвърди Диего.
- Вижте тук! - Пами намери нещо като директорски кабинет, ако съдим по множеството разпиляни папки. Всеки взе по нещо и започна да чете.
- Открих дневник. - казах и другите се събраха около мен.
- Чети! - подкани ме Боби.
- ,,21 април 1999г.

Вкараха ме в тази лудница без причина. Никой не ми вярва. То е живо. Видях го с очите си. Лекърите ме тъпчат с лекарства, но нищо не помага. Щом ме оставят то идва и се надвесва над мен. Трябва да им докажа, че не съм луда."

,, 30 април 1999г.

Нещата се влошават. Искат да ме оперират. Мислят, че имам проблем с мозъка. Как да им обясня, че аз виждам чудовището от картината пред мен. То излиза от там. Черно същество с чистобели очи..."

,, 3 май 1999г.

Невероятно... То... То не е искало да ме убие... Напротив то ме предпази. За пръв път ми проговори. Каза, че в мен вижда неговата първа човешка любов. Разбрах историята му. На всеки 17 години той намира момичето приличащо на нея. На Виктория. Следващата година в която то ще се появи е 2016г. Каза ми и, че намери ли тази която прилича най-много на нея... Ще я плени!... След това ме освободи. Пусна ме! Благодаря ти Маврувек. Така се казваше той..."
- И край! Сега е 2016г. - свърших аз.
- Може да е някоя от вас! - изхили се Себ и изплаши другите момичета.
- Трябва да намерим снимка на Виктория! - обърнах се към тях.
Божичко... Нещо прекъсна търсенето ни. Някакъв шум от горния етаж... Намирахме се някъде под хола.
- К-какво беше това? - попита Нанси, а Боби я прегърна.
- Спокойно... Най-вероятно нещо е паднало... - бях сигурна, че не е това, но трябваше да я успокоя някак.
- Моля ви искам да се качвам вече! - Тифани се сгуши в Джак.
- Но... - исках да намеря снимката.
- Моля... - Тифани продължи.
- Тя е права - чу се гласа и на Симона. - Да се качваме!
Накрая се качихме... Всичкото любопитство в мен се беше събудило... Как ли е изглеждала Виктория? Как ли изглеждаше Маврувек? Какво ли още имаше долу? Какви ли други мистерии са се случвали в лудницата? Всичките тези въпроси се въртяха в главата ми. Бях легнала в леглото си когато Нанси и Боби влезнаха в банята. Не разбрах дали са излезнали. Бях се унесла в сън...