На Крачка От Смъртта

Част 9

- Габи? Тук ли си? - бях задрямала преди някой да ме събуди. Веднага познах гласът му.
- Себастиан? Какво правиш тук? - той повдигна обърнатото легло и ме видя.
- Добре ли си. - косата му беше разрошена и беше облечен в някаква медицинска рокля като моята.
- Много си готин... Все пак ще ме отвържеш ли.
- Да... Извинявай! - беше се вгледал в мен.
- Благодаря!
- Габи... Трябва да ти кажа нещо!
- Всъщност! Честито... Ще ставаш баща. - потупах го по рамото с фалшивата ми усмивка.
Очевидно беше, че не беше доволен от това, че не го изслушах, но трябваше да ме разбере. Ако аз бях бременна от Диего той как щеше да го приеме? Тръгнах пред него за да разгледам новия за мен коридор. Имаше множество стаи. От едната се чу гласа на Маврувек и я открехнах леко за да видя какво става.
- Боби? - Себ прошепна много тихо зад мен.

- Готов ли си да работиш за мен? - тежкия глас на Маврувек се чуваше из целия коридор. - Ще ми предадеш ли Габи?
- Не! Остави ме намира! - Боби се бореше с въжетата които го спираха да не му фрасне един.
- Така ли? - духът взе една резачка и я насочи към него. Беше на 2-3см от корема му, а той пищеше.
- Чакай! - нахлух в стаята с насълзени очи. - Ето ме! Остави го!
Маврувек хвърли резачката и тръгна бавно към мен като от ръката си образуваше юмрук. Посегна към мен, а аз не мърдах.
- Не я докосвай! - отворих едното си око и Себ сваляше ръката му надолу.
- Ти! - посегна и го изхвърли на другата страна.
- Не! - изтичах към него. - Ще дойда, ако ги пуснеш да си вървят без да ги нараниш.
- Хахах... Това ви е само 3-ти я ден тук... А вие си платихте за 7. Не искам да изгубите парите си.
Той искаше да каже, че мине ли и 7- мия ден ще отвори вратите. Оставаха още 4 дена.
- Но някои напуснаха този свят още на 3-тия! Защо... Нали искаш Виктория. Мен? А тя е мъртва!
- Не, не е! - изпари се.
Дишането ми се учести. Обърнах се и се сетих за Себ.
- Себ? - клекнах до него. - Добре ли си?
- Ами... Така мисля. - имаше рана на главата.
- Ще отвържа Боби и идвам. - след като го отвързах с Себ отидохме в студената и мръсна баня.
Взех някакъв парцал и го намокрих. Започнах да почиствам раната на главата му.
- Боли ли те? - попитах го докато внимателно почиствах раната му.
- Габи... - бутна ме до стената и ме целуна. Това вече не го очаквах. Хареса ми, но се отдръпнах от него.
- Трябва да стоим по-далеч един от друг. Ще ставаш баща... Не забравяй! - обърнах се, но той хвана ръката ми.
- Моля те!
- И аз! - изплъзнах ръката си от неговата. Това беше най-ужасното чувство в живота ми. Тъкно разбрах, че и той изпитяа нещо към мен... И не мога да бъда с него заради поредната негова грешка. Нямаше да му преча да бъде с детенцето си. То не беше виновно за нищо. Едно невинно същество което живееше в Симона... А не в мен... Не можех да направя нищо...