На Крачка От Смъртта

Част 7

- Той е омагьосан! - погледнах пода.
- Е, и?
- Трябва да му помогнем...
- Глупости... Той щеше да ни убие.
- Но не по негово желание! - погледнах го.
- От къде си сигурна? Хайде...
Върнахме се на мястото където умряха Нанси и Пами... Приближих се към тяхните тела. Сълзите се зарониха отново от очите ми. Защо всичко това ни се случваше... Въобще ще остане ли жив човек в тази хижа или не. Със Себ се върнахме в стаята и след като казахме на всички какво се е случило Боби полудя. И с право... Приятелката му беше загинала... Заради мен! Незнаех какво ще стане или кога ще се измъкнем, но знаех, че няма да се предам докато не се измъкна жива от тук! Исках всички да излезнем така ведри както влезнахме заедно... Но вече беше невъзможно.
- И сега какво? - Диего гледаше през закования с дъски прозорец.
- Махнете дъските! - посочих прозореца пред мен. - Ще скачаме!
Момчетата освободиха прозореца и през него отново влезна лунната светлина. Въздуха беше студен. Точно какъвто си беше и в началото. Взех една от дъските и счупих прозореца. Тръгнах да скачам и...
- Чакай! - Себ ме хвана през кръста...
- Ол боже мой! - погледнах под прозореца, имаше резачки. Като онези които бяха сложили край на животите на Пами и Нанси.
Като си помисля колко много спомени имахме заедно се обърнах и прегърнах Себ.
- Ще ни трябва друг план! - Себ каза на другите докато ме прегръщаше.
- Дааа... Ще ви трябва! - чу се студения глас на чудовището.
Аз се изправих и изтрих сълзите си.
- Трябва да слезнем долу! - погледнах другите.
- Да не полудя? Там те умряха! - Джак не беше съгласен с мен.
- Знам! Но само там може да се крие отговора. Вижте, ако се разделим... Всички ще загинем! Трябва да сме заедно!
След 20 минутно размишляване другите се съгласиха. Слезнахме долу но този път по стълбите. Те водеха до някаква стая... Отново с премигващи лампи, но в нея имаше 3 разклонения. Тръгнахме по първото... Вървяхме около 10 минути... Това място беше наистина огромно. Никой не изронваше и дума... Намерихме две стаи и влезнахме отново в първата. Щом видях картината закачена на стената застанах на едно място без да мърдам...
- Това е тя... - устните ми едвам едвам изрониха...
Гледах се очи в очи с... Мен? Или по-точно Виктория. Слава богу, че беше картина иначе наистина щях да полудея. Всички врати рязко се затвориха, а Джак и Джон останаха отвън... Всички започнаха да удрят по вратата докато аз все още не можех да разбера как можехме да имаме такава прилика.
- Ааа.... - от задната страна на вратата се чуваха писъците на момчетата.
По едно време всичко утихна... Изпод вратата се подаде плик... Себастиан го взе и отвори... Щом видя какво има вътре Симона изкрещя! Имаше 10 чифта пръсти... На всеки беше написана по една дума... Като ги подредихме се получи това: ,,Кой иска да е следващия. Искам да ми предадете Габриела".
След като прочетохме това аз едвам едвам изрекох:
- Съжалявам!
Свих се в ъгъла и стоях неподвижна докато вратата не се отвори. Труповете на Джон и Джак бяха забити с пирони за стената, а в главите и на двамата имаше забит нож... Като онзи който замалко щеше да ме убие онази вечер. Този път прочетох какво пише... ,,Всички ще умрете"...