На Крачка От Смъртта

Част 16

- Какво правиш тук? - красивите очи на Маврувек се впиха в моите.
- Трябва да ми помогнеш!
- Ако те хванат... - прекъснах го.
- Не ме интересува! Утре е последния ден! Трябва да ми дадеш книгата със заклинанията. - погледнах го със жален поглед.
- Изчакай тук! - той излезна и аз седнах на студеното легло.
Седях и го чаках. Мина около половин час, а него още го нямаше... Стоях и оглеждах стаята. Нямаше нищо интересно... Всичко беше сиво. От както дойдохме в тази хижа живота ми се обърна с главата надолу. Не мога да повярвам как може всичко това да ми се случва.
Докато упреквах шибания си живот се унесох в сън.

------------------------------------
- Ставай! Габи... - някой развали красивата гледка за да я замени със студената стая в която бях заспала.
- Колко време спах! - Маврувек държеше нещо в ръцете си.
- Достатъчно... Днес е седмия ден! -при тези думи подскокнах.
- Сериозно ли? Къде е книгата? - той ми подаде тъмно червена тежка книга.
- Трябва да излезете от тази хижа в 23:55.
- Много ти благодаря, че ми помагаш! - прегърнах тялото пред мен и му благодарих още веднъж.
- В момента е 15:30. Ти си легна към 5. Така, че нормално.
- Обещала съм ти, че ще ти помогна! - сетих се за плана ми.
- Не можеш... Освен, ако не ме убиеш!
- Напротив! Само трябва да си с мен! Чу ли? - хванах го за двете бузи.
- Да! Скрий се бързо... Под леглото.
Веднага разбрах какво се случва и го послушах. Вратата се отвори с трясък.
- Ти подиграваш ли се? - грубия глас беше на един от владетелите. - Това е последния ѝ ден, а ти? Стоиш в тая тъпа стая?
- Имам план! - оправда се той.
- Да се надяваме иначе ще стане лошо... - тримата излезнаха и той ми помогна да излезна.
- Какво ще правим до довечера? - попитах го.
- Няма да излизаш... В момента пускат всички ученици да ви търсят. Сред тях са и...
- Знам... Приятелите ни! Видях ги. - седнах на леглото.
- Кога? - очуди се той.
- Вчера... - натъжих се.
- Съжалявам!
- Не си ти виновен...
В стаята нахлуха няколко фигури с голи глави.
- Боби... - прошепнах тихо.
Един от тримата беше той. Изтичах до нейго и го прегърнах, но той ме избута.
- Хванете я! - заповяда приятеля ми.
Маврувек не направи нищо, а мо намигна. Имах му доверие. Трите момчета ме отведоха в една кабина. Боби направи някакъв знак за да излезнат другите навън и да останем насаме.
- Габи ... - веднага щом вратата се затвори той изтича до мен и ме прегърна. - Изчакай да викна другите.
След 10 минути всички мои мъртви приятели бяха в кабинката без Симона и Диего. Не можах да сдържа сълзите си и се разплаках...
- Слушай! - Пами дойде до мен. - Трябва да шчупиш гейзера на тавана за да ни спреш...
- Не! Няма да ви загубя пак.
- Но... - Нанси се преближи - Ние се измъчваме... Душите искат да напуснат телата ни и да намерят мир... А отровата не им дава...
- Добре тогава... Заведете ме при гейзера.
Всички ме изкараха от мазето и се запътихме към тавана.
Когато стигнахме се сбогувах с всички за последно и се преближих до гейзера. Сложих си раката както ми казаха и се съсредоточих. Натисках с дланта си с всичка сила и накрая... Цялото стъкло на гейзера се строши и от него излезнаха душите на хората. Погледнах часовника на стената който показваше 22:00 часа... Зарадвах се, че скоро ще видя Себ и всичко щеше да свърши най-накрая.
Пред мен стояха скелетите на 6-те мои мъртви приятели. Побързах да се измъкна от тавана, защото ме побиха тръпки при гледката. От тавана се озовах направо на етажа от който почна всичко. Пред очите ми минаха всички спомени от тази хижа. От влизането до скелетите на приятелите ми.
- Габи! - цялата подскочих при чуването на името си...