На Крачка От Смъртта

Част 4

Кухнята беше изпълнена със смях. Аз и Себ се бяхме разхилили така, че да събудим цялата къща.
- Какво става? - Пами слезна по бельо в кухнята.
- Охоо.. - Себ се изсмя и Пами го лепна по бузата.
Чу се трясък от някоя врата.
- Какво беше това? - подскочи Пами.
- Ще отида да проверя! - Себ каза и тръгна в посоката от където идваше шума.
- Ще дойда с теб! - тръгнах след него, а Памела се качи горе.
Отидохме до входната врата, но шумът не идваше от там... Незнам от къде, но беше ветровито и едно от пердетата се откачи. Зад него имаше врата. Двамата опряхме уши на вратата и чухме как нещо издава странен шум от отвътре.
- Какво ли е това? - попитах.
- Незнам! Но искам да разбера.
Разбрах намека му. Искаше да отвори вратата. Застанах зад него и той се протегна към дръжката. Дръпна я надолу и се чу скърцането на бравата. Вътре нямаше никой освен люлеещ се стол. Беше доста засилен сякаш някой беше минал от тук точно преди да влезнем.
- Какво по дя.... - спря ме той като сложи пръста си на устата ми.
Той влезна по-навътре и видя друга врата. Без да се замисля отвори и нея. В стаята имаше премигващи лампи и спринцовки. Това беше операционната. Естествено не можеха да свалят пациентите през онази дупка и за това явно бяха стълбите до леглото. Той погледна на долу по стълбите и...
- Аааа... - изкрещях много силно. Някой ме беше пипнал за рамото.
- Успокой сее.. - Диего се засмя зад мен. - Нищо не е станало... Какво гледаме? - той също погледна надолу по стълбите.
Докато двамата си говореха аз видях сянка. Започнах бавно да крача към нея. Тя се отдалечаваше все повече и повече. Зави зад ъгъла и видях картината от горния етаж. Какво по дяволите търсеше тук... Чакай малко ,,Той излизаше от картината пред леглото ми" сетих се за дневника. Пред картината имаше легло.
- Габии! - Диего беше зад мен. - Знаеш ли от кога те викаме!
- Това е стаята от дневника. - посочих аз.
- Добре виж всичко ти дойде в повече, защо не се качиш горе да си починеш за купона довечера? - знаех, че не ми вярват.
Просто ги погледнах и се качих горе в стаята си. Вързах си косата, сложих си къс потник и клин. Трябваше да се оттърся от всичко което се беше случило. Излезнах и потичах 20 минути в гората, но нещо ме прекъсна. Чух шум. Обърнах се да разбера от къде идва, но видях само черен прах, който ме бутна на земята. Изправих се и се огледах. Ръката ми беше цялата разкървена. Бях паднала върху някакъв тъп клон.
- По дяволите! - след като го изрекох чух как някой се крие в храстите. - Кой е там? - казах докато държах ръката си.
- Виктория... - чу се някакъв шепот от там.
- О не, не, не ,не! - започнах да бягам напред.
- Не бягай! - гласът ме настигаше.
Не исках да умирам точно така, сега и на тази възраст. Още бях млада! Стигнах до хижата, но вратата беше затворена. Плаках по пътя насам, но сега направо ревах. Удрях по вратата и се обърнах. Божичко... Онова изчадие от картината почти ме беше настигнало. Паднах на земята след като някой беше отворил вратата. Избягах горе в стаята си и влезнах в банята след, което се заключих. Паднах на земята и не можах да се успокоя.
- Габи... Отвори - веднага разпознах гласът му.
- Остави ме сама! - бях толкова изплашена, че дори не исках да виждам никой.
- Моля те! - аз се пресегнах и отворих.
- Какво? - попитах го докато бях на земята.
Той влезна и седна до мен.
- Не е нужно! Знам, че не ми вярваш. И аз на твое място не бих си повярвала.
Той ме гушна и ме помоли да му кажа какво е станало. Казах му, а той поиска да си легна малко, защото за довечера ме искаше свежа...