На Крачка От Смъртта

Част 14

Веднага дръпнах Себ за ръката и тръгнахме към стаята в която ни каза да отидем Маврувек. Заключихме и той ме погледна.
- Два дена! - хвана ме за ръцете.
- Аз не искам и ти да пострадаш заради мен! По-добре е да се предам! - погледнах пода.
- Стига глупости! - повдигна брадичката ми с два пръста и тръгна да се навежда към мен, когато...
- КАЗВАЙ КЪДЕ Е! - подскочих при чуването на този ужасен глас. Знаех, че става дума за мен!
- Незнам! - Маврувек се опитваше да ме прекрие. Кой знае колко са го наказвали заради мен? Седнах на леглото зад мен. Веднага щом го направих паднах на земята.
- Ох! - изсмях се леко и се изправих - Чакай малко! - преместих завивките на одеалото и видях нещо, като врата в земята. - Какво е това? - изтрих прахта насъбрала се по пода и се изкашлях щом прахта влезна през носа ми.
- Какво ли има долу? - Себ взе един фенер от шкафа до нас и отвори тежката дървена врата. Имаше стълби надолу. Още ли? Колко беше голямо това място.
- Слизаме! - Дръпнах го за ръката и слезнахме по стълбите. Отдолу се виждаше зелена светлина мисля, че имаше някой там... Но кой?
- Следващия! - Чу се някакъв леко писклив глас - Ти?
- Евелин Слинг! - Надникнах зад ъгъла и видвях дълга редица от хора с обръснати глави. Това момиче стоеше пред човека с бухналата коса, който издаваше този леко писклив звук. От това което виждах момичето беше красиво и без коса. Беше ми леко позната физиономия. Но беше твърде далеч и не можех да я различа.
- Отивай! - човека с смешната коса и посочи масата зад него където имаше друг човек. Момичето отиде и се обърна с гръб към човека. Дебелия мъж стоящ до масата взе браснарското ножче и направи някакъв знак върху почти напълно обръснатата ѝ коса. Тази редица беше доста дълга и мисля, че минаха някъде околко 2 часа докато минат всички. Накрая двата човека влезнаха в стаята в която вкараха всички. Аз отидох на мястото където онзи с пискливия глас беше оставил папката с имената на хората и Себ ме последва.
- Оф.. - прозях се силно и Себ ми се засмя - Ако знаеш как ми се спи...
- Ами спи!
- Ти добре ли си? - отидох до вратата през която бяха влезнали всички... На къде ли водеше? Погледнах през кръглото прозорче и видях как пълното момче  дава интструкции. Не беше на повече от 20.
- Какво ли им казва? - Себ погледна през другия прозорец.
- Нямам представа! - исках да разбера, но не беше сега момента. - Ела първо да разгледаме това място. - дръпнах го и се запътих в обратната посока.
- Габи? - кимнах му - Замисляла ли си се къде може да е Тифани сега. Тя изчезна веднага щом влезнахме в онази стая.
- Незнам! - в главата ми се върнаха спомените за Тифани.
Тишината продължи доста дълго.
- Виж! - посочих му стая на която пишеше ,,Отдел проби". Аз бутнах вратата и видях две завеси. Себ дръпна едната, а аз другата. Видях много бледо момиче без коса. Момичето не дишаше, затова докоснах врата ѝ за да усетя дали е жива още. Под очите имаше следи от инжекции... Що за опити са били това. По белите и устни имаше капка кръв която се бе стекла от окото и най-вероятно при влизането на иглата под окото ѝ. Очите и бяха почти обърнати нагоре. А момичето беше толкова красиво. Ръцете и краката и бяха покрити с малките ѝ косъмчета от косата, които вече не бяха на мястото си. Докато гледах момичето забелязах нещо на задната част на главата ѝ. Обърнах я леко и видях знак. Знак който бях виждала и преди някъде... Но къде?
- Себ! - извиках го. - Къде сме го виждали преди? - още придържах с пръст главата ѝ.
- Ами... - той се замисли - Да! На ножа! На онзи нож който щеше да те уцели. - ами да. Прав беше. Същия знак... Какво ли означаваше?...