На Крачка От Смъртта

Част 3

- Габи... Габии...
- Кой си ти? - не виждах никой, беше тъмно.
- Ела със мен Габи... И ще разбереш всичко!
- Не! - отказах му.
- Казах ти да дойдеш! - започна да ме дърпа и....
- Аа.... - изпищях силно след като се изправих от леглото ряско. Погледнах си телефона... Беше 03:00ч.
Успях да видя нещо от него... Приличаше ми на грозофила от картината... Или на... МАВРУВЕК!!!
Тогава станах веднага и си сложих пантофите. Излезнах от стаята без никой да ме чуе! Слезнах долу. Реших, че и тук може да се крие нещо интересно, затова продължих да крачя из хижата. Стигнах до кухнята.
- Аааа.... - изкрещях толкова силно, че гърлото ме заболя. Паднах на земята и притиснах главата с коленете си.
Някой беше хвърлил нож на 1-2 см. от мен! Чух как някой слиза по стълбите.
- Габи? - чу се сънения глас на Себ. - Какво става?
Сълзите се сипеха по бузите ми. Не можах да му отговоря. След това той клекна до мен и повдигна главата ми... Посочих му ножа забит в стената. Той бавно се изправи и погледна ножа... Ясно се видя в изражението му, че видя нещо, но не искаше да ме плаши още повече.
- Виж успокой се - вече се бях изправила, а той сложи ръце на бузите ми - Всичко ще бъде наред!
След което ме прегърна. Незнаех какво се случва... Първо съня после ножа! Дали всичко е свързано?
- С-себ! - успях едвам, едвам да промълвя аз.
- Какво?
- Чудови... Чудовището от к-картината горе е.... Маврувек!
- Моля? - беше наистина много изненадан. - Сигурна ли си?
- Да! Сънувах го! Викаше ме... После ме дръпна и...
- Добре! Стига вече!
- Но...
- Да се качваме Габи! - качихме се горе.
Легнах, повъртях се 20 минути и заспах...

- Габи... - о не, не пак същия сън. - Габи... Събуди се! - отворих очи.
Слава богу... Беше Себ.
- Хейй... Как си? - попита ме той.
- Добре... Мисля! - обърнах се към шкафчето и видях плик. - Ти ли го остави?
- Не! - той го взе и го отвори. Гледаше втренчено снимката която беше вътре в плика.
- Какво има? - попитах го и дръпнах снимката от ръцете му.
- Не... - опита се да ме спре, но... Беше късно!
Какво подяволите се случваше? На снимката бях аз или по-точно... Виктория!
- Как е възможно? - попитах го.
- Ами... Може да е някаква шега! - не ми се вярваше.
- Но... Ако наистина търси мен?
- Ехоо влюбенитее? - дойде и пияния Боби. - Кво прайте бее... Натискате ли сее...
- Оф... Пиян си! Махай се! - той влезна при нас.
- Кво бее... Прекъсвам ли ви нещо? - може да ми беше приятел, но когато се напиеше ставаше отвратителен.
- Просто излез от стаята! - помолих го.
- И защоооо? - толкова беше нахален!
- ИЗЛЕЗ ОТ СТАЯТА ВЕДНАГА!!! - извиках така, че да събудя цялата хижа.
- Добре дее... Приятно прекарване! - излезна от стаята с онази олигофренска усмивка.
- Басии човека! - каза Себ и затвори вратата след него.
- Май не трябваше да му викам? - притесних се.
- Глупости, като изтрезнее няма да помни нищо.
- Добре! Искаш ли да направим закуската? - попитах го с цел да се разведря малко.
- Ок... Бъркани яйца? - попита с усмивка... И аз знаех, че ги обича много.
- Дадено!