На Крачка От Смъртта

Част 5

Събудих се и другите вече се обличаха.
- Оо... Най-накрая се събуди. - Симона ме гледаше лошо.
- Има ли ти нещо? - попитах я разтърках очите си.
- Не... Но... Себ доста дълго се задържа в стаята ти. Не ни обърна никакво внимание. - продължи да си гримира тя.
- На вас или на теб? - станах от леглото и влезнах в банята.
Със Симона никога не сме се разбирали. Знам, че тя има чувства към Себ, но... Както и да е.
Измих си лицето и си облякох черна рокля. Накъдрих си косата и слезнах долу. Всички бяха там. Бяха надули музиката с напълнените до горе чаши с алкохол. Взех си чаша червено вино и погледнах на вън тъкмо да се обърна и.. Не... Изпуснах чашата на земята. Симона и Себ. Целуваха се. Не мога да повярвам. Но...
- Габи! - Диего беше зад мен.
- Те двамата? - гледах вцепенено пода.
- Да! От много време са заедно.
- Моля!
Край... Писна ми от лъжи... Писна ми от психични фантазии и паранои... Бях дошла тук да се забавлявам. Напълних си чашата догоре с алкохол и я изпих на екс. До сега не бях пила толкова.

- О, Себастиан... - бях сложила ръце на врата му.
Той ме целуна и в следващия момент... Чакай малко... Диего?
- Чакай... Д-диего? - отдръпнах се от него. - Какво правиш?
- Ако знаеш от колко време чакам този момент.
Целуна ме отново и аз го бутнах. Ударих му един шамара и влезнах в хижата. Джак прошепна нещо на Тифани и тя се изкикоти. Качи се нагоре по стълбите, а той си наля още едно. Знаех, за мръсните им игрички, така че не се очудвах.
Погледнах към Себ и той гледаше към мен. Какво да правя.. Да го заговоря ли... Или... НЕ! Продължавам купона... Налях си още няколко чаши... Бях се напила като за световно. По едно време видях нещо черно сред приятелите ми... Тръгнах към него. То се приближаваше все повече и повече към мен... И...
- Ааа... - паднах в ръцете на някой. Себ?
- Какво става? - той ме вдигна.
Чу се писъка на Джак от горния етаж...
- Започва се! - казах тихо. - Чакай! - дойдох в съзнание. - Тифани. Тръгнах на горе по стълбите, но залитах. Себ беше зад мен.
- Нее... - извиках и паднах пред вратата на банята на Джон и Тифани.
Тя лежеше вътре цялата в кръв. Цялата вода беше в кръв. Джак плачеше до ваната и държеше ръката ѝ.
- Аз съм виновна! - погледнах Себ и се изправих. - Той иска мен!
- Габи... - спрях го.
- Повярвай ми... Не съм луда... Не виждаш ли какво се случва. Иначе кой може да я е убил? - опрях се на рамото му и заплаках още повече.
И тогава... ,,ДУМММ"!!!. чу се много силен трясък на врата.
- Не!... -погледнах към стълбите.
- Какво става по дяволите? - Боби вече беше нервен.
- После ще ти обясня. Ела да видим какво става...
Всички слезнаха долу, а прозорците и вратите бяха заковаби с дъски.
- Себ! - Симона се сгуши в него.
Седях и гледах всичко това пред мен. Как е възможо всичко това да се случва точно на мен?
- Бихте ли ни обяснили какво сатава вече? - Нанси изкрещя.
- Да... Защото всичко започна да ми писва вече! - Джон се провикна след нея.
- Елате горе... - накарах ги да ме последват.
Качих се горе в стаята ми и всички бяхме вътре. Заключих вратата и им разказах всичко... За съня, ножа, снимката, стаята и нещото което ме преследваше. Памела и Нанси се разпкакаха.
- То няма да ни пусне... - казах - Трябва да има и друг изход.
Чу се шум от коридора... Като... Стъпки? Но... Всички бяхме вътре! Как е възможно?...