Why

Глава 2

-П-п-помощ! - каза тихо, но достатъчно силно, за да я чуе момчето.

Той беше доста притеснен. Не знаеше какво да прави. Потърси телефона си, но тагава чу да го викат:

-Лукас?

-Анна! - изписка той и се домъкна до нея. -Добре ли си ? Какво стана?

-Лукас, какво правиш тук? - тя говореше плахо и тихо. Знаеше, че той ще я упрекне заради хапчетата.

-Дойдох да видя какво става и се радвам, че дойдох. Какво ти има? Какво е станало?

-Изпих едни хапчета.

-Едни? - каза ядосано момчето и посочи към кутийката им. - Да те закарам ли до болницата?

-НЕ, ще се оправя.

-Сигурна ли си? - той беше доста по-успокоен .

-Да.  - каза и го погледна. - Ще останеш ли? Моля те!

-Не мога да ти откажа.- каза Лукас и и помогна да стане. Слязоха долу и си пуснаха филм.

-Не прави повече така, чу ли? Изкара ми акъла! - каза и и я остави на дивана.

-Да. - каза му и го прегърна.

Те доста често се сбираха така. Родителите им се познаваха, та и по празници са били заедно.

-Нещо става с мен. Сигурно откачам.- помисли си Анн.

Към 2/3 Лукас я занесе в стаята и. Направи и закуска, прибра я в хладилника и си тръгна.

-Мрачно поле, пълно с хора. Аз и Лукас също бяхме там. Изведнъж нещо се появи, започна да поваля всички на земята. Когато стигна до нас се спря. Спря и ни изгледа. Държах здраво Лукас. Умирах от страх. Нещото изпищя пред лицата ни и тръгна към нас. Тогава нещо го спря. То започна да пищи като свирена. Спря го някаква жена. Беше в черно, нне можах  да я разпозная. Изведнъж нещо дръпна Лукас. Теглеше го назад. Аз продължавах да стискам ръката му и виках името му. Не искам нищо да му се случи. Ако нещо се случи с него не знам как ще го понеса. Той изчезна. Всички изчезнаха. Бях сама. Всичко стана тъмно. Не знаех какво да правя. Чух гласа от вечерта. Той викаше - ,, Бори се!,,

/ Гледната точка на Анн /

Изведнъж се събудих. Извиках. Бях ужасена.

-Какво беше това? - казах си на глас. Стреснато станах от леглото и потърсих Лукас. Имаше бележка :