Why

Глава 25

Момчето стоеше и я гледаше невярващо. Не можеше да осмисли какво чу и какво се е случило.
-Джер? - щракна с пръсти пред лицето му момичето.
-АННА, НЕ ПОМНЯ НИЩО ОТ ТОВА! - каза и той и я погледна объркано.
-Нищо? - попита тя със същата затова учудване.
-Абсолютно нищо. Нищичко. - каза и се отпусна назад по дивана, преминавайки с ръка през косата си.
-Как е възможно? - попита вещичщата изплашено.
-Не знам. Не знам и съжалявам страшно много! Наистина каквото и да съм направил не е било нарочно или поне не съм бил аз!
-Това със сигурност го вярвам! - каза момичето.
Понечи да каже още нещо, но телефонът на върколака звъня и тя го накара да вдигне. Той отиде в другата стая и започна разговора. Момичето започна да оглежда стаята. Да търси улики или просто каквото намери, което да успее да му припомни онези дни.
Момчето прекъсна прегледа и като влезе в стаята.
-Съжалявам, не беше важно. - каза той и и се усмихна.
-Джеръми, може ли да направиш нещо? - попита тя с надеждата да и се довери.
-Д а, скъпа. Какво има? - попита притеснено момчето.
-Може ли да се превърнеш? - попита сигурно момичето, гледайки го право в очите.
-Аз какво? - замалко да се задави със собствената си слюнка момчето.
-Да се превърнеш. Знам, че е болезнено и не умиращ от желание, но четох в книгата, че ако не е направено заклинаие или нещо такова така може да се развали.
-Може или е сигурно?!? - попита настоятелно той.
-Сигурно е, Дори! - каза тя и хвана ръката му.
-Добре скъпа! - каза той, приближи се, хващайки лицето и и я целуна.
Тя му отвърна несигурно, но все пак му отвърна.
Момчето я посъветва да стои по-надалеч и започна превръщането.
Наведе се и се подпря на ръцете си. Извика и изви врата си. Извика и по едната му ръка появи козина. Изръмжа и стана така и с другата. Скоро и дълги нокти заместиха нормалните му. Беше и наполовина готов. Чу се странно пръщене. Момчето изви още веднъж и тъкмо да завърши трансформакцията си, когато припадна.
-Джеръми! - извика Ана и се втурна към него.
Обърна го с лице към нея. Тялото му беше нормално. Не беше на половина трасформирано. Изведнъж очите му се отвориха. Бяха червени.
-Джеръми! - извика Ана и се отдръпна назад.
-Ана, разкарай си задника оттам веднага! - изкрещя Майк по телефона. Тя погледна гаджето си и се втурна с всички сили да се махне оттам.
Още от самото начало с Майк имаха план. Той я предупреди, че ще я пусне само яко не му затваря телефона и подслушва всичко, целия им разговор. Тя се съгласи, очевидно и така. Той извика, защото се усети какво става и се опита да я предупреди.
Ана тичаше с всички сили към своята къща. Не обръщаше внимание нито на колите, нито на минаващите хора. В момента просто искаше да се скрие и да успее да върне нещата по старо му.
Върколакът понечи да тръгне след нея, но не успя - Майк препречи пътя му.
-Къде си мислии, че отиваш? - попита саркастично той.
Джеръми се опита да го удари, но вампира избягва движението му. Хвана го за яката и го метна с всичка сила назад към стената. Върколакът изпъшка от болката, след като се кръст а по нея.
-Не я закачай! - извика Майк и се запъти към него.
През това време Ана вече беше стигнала къщата.
Влезе вътре и се запъти към стаята си. Влезе и бързо затвори и заключи вратата. Извади старата книга изпод леглото си и започна да прелиства бързо. Едновременно звънеше и на чичо си - Бен. Надяваше се да вдигне.
-Хайде Бен, вдигни де! - повтаряше си, докато все така продължаваше да прелиства.
Вече се отчайваше, когато получи съобщение:
,,Ана не знам къде си, но си разкарай задника оттам преди нещо отново да стане с Джеръми и онзи да влезе в тялото му. Знам какво да правя, ти просто се скрий! Моля те, послушай ме! " - Бен.
Дишането и се ускори. Какво имаше предвид с това? Питаше се тя. Огледа се и бързо взе гигансткаНА книга и побягна нанякъде. Отключи стаята и се втурна към къщата на Бен.
-Къде си идиот такъв? Къде си? - мислеше си тя и няколко сълзи се спуснаха по бузите и. Тя наистина много го обичаше, макар и наскоро да разбра, че той и е чичо. Привърза се към него, към Майк. Бързаше да стигне до с къщата на Бен. Точно се сети да за онези сънища, които беше сънувала преди месеци. Мислеше, че е успяла да ги разбере. Не беше сигурна дали е на прав път, но послуша сърцето си. Затова се насочи към къщата. Бен и каза да се скрие и тя беше на път да го направи. Стигна голямата, стара и малко зловеща къща и отключи бързо входната врата. Влезе, заключи след себе си и се заизкачва по стълбите. Стигна втория етаж и се запъти към една от стаите.