Why

Глава 7

Тя стана от леглото и тръгна по Бен.

-Това е книгата със заклинания. - каза Бен и я подаде. Беше наистина гигантска. -Тежка е .

-Колко пък тежка? - каза Ана и я взе. Щеше да я изпусне. - Добре, вярвам ти.

-На пралеля ти е. - каза Бен.

-Наистина ли е със заклинания? - сви очи момичето.

-Пробвай и ще се убедиш щом не ми вярваш!

Тя отвори на произволна страница. Повтори заклинанието и посочи предмета. Масата наистина започна да сменя цветовете си.

-Супер! - каза засмяно тя.

-Казах ти. - самодоволно се ухили Бен. - Не я показвай на никого!

-Споко! - каза и я завря под леглото.

-Вътре има различни заклинания, магии и разни подобни.

-Добре. - усмихна му се и слязоха долу. - Сготвил си ?!?

-Не съм перфектния готвач. - почеса се .

Седнаха и започнаха закуската.

-Как си се превърнал във вампир? - изтърси неочаквано Ана. -Съжалявам, аз, много съм зле. Не исках да го кажа точно така.

-Няма проблем, но ще ти разкажа друг път. Сега имам малко работа и трябва да излизам. - каза Бен и тръгна.

-Цял ден сама в зловещата, мрачна, но и някак спокойна къща. Какво да правя? - чудеше се тя. Качи се горе, взе телефона си и писа на Сара и Лукас.

-Бен? - чу по едно време някакъв глас. Слезе бързо надолу и видя някакво момче.

-Бен излезе. - каза плахо тя.

-А ти си? - повдигна вежди момчето.

-Ана. Ти кой си ?

-Майк. Бен ли те доведе?

-Може да се каже... - замисли се и почеса врата си Анн.

-Поредната ?

-Какво? - Майк огледа врата и и видя, че няма следи от ухапвания.

-Коя по дяволите си ти? - щеше да се разкрещи той.

-Казах ти - Анна.

-Не се прави на интересна! - каза Майк и я бутна в стената, държейки врата и.

-Пусни ме ! - извика момичето.

-Ще повторя още веднъж - коя си ти? - каза и показа вампирските си зъби.Тя се изплаши и отново избухна. Кимна някак си с ръка и Майк падна назад. Очите и станаха както винаги...