Why

Глава 3

-Къде съм? - опитах се да извикам.

-Няма да те нараним! - гласът ми беше познат.

Огледах стаята. Беше мрачна и зловеща. Леле, та това беше момчето от днес. Онова зловещото...

-Махни се от мен. - изписках бързо. Та, кой не би?

-Няма да те нараня. - повтори по-силно той.

-Въобще кой си ти? Какво си? Защо ме доведе тук?

-Аз... Аз такова... Аз съм Бен.- каза несигурно.

Потърсих врата, за да мога да избягам. В цялата стая не видях нито една. На края я открих. Мда, малко прашна и в паяжини, но все пак е ВРАТА. Може би ще успея да избягам...

Гледах към нея и си съставях план за бягство. Видях, че той, май, забеляза и направо изтичах.

-Какво, за Бога, си ти и какво става? - развиках се като луда- Как направи това? Какво си ти?

-Седни и ще ти обясня! - каза и ме замъкна до един стол.

...Все пак казах ,, може би ,, .

-Ти си...!?! - повдигнах вежди.

-Аз съм вампир. Ти си вещица. Казано на кратко е това.

-Ти луд ли си? - очите ми се насълзиха. Не знам защо.

Тръгнах да бягам отново. Не ми пукаше.

-Спри! - извика ,, вампирът,, , но аз продължих. Той понечи да тръгне по мен. За радост на съдбата отново нещо стана и той падна на земята както по-рано. Изтичах бързо навън. НЕ знаех къде се намирам. Тръгнах на посоки и уцелих.

Стигнах пред нас. Влязох бързо вътре и заключих вратата.

-Как така съм вещица? Тоя е луд. Дали е вампир? Беше доста бърз. Ненормално по-точно.- питах се всичко това.

-Лукас! - извиках по едно време. Извадих телефона и го набрах.

-Кажи?

-Лукас, Лукас,Лукас, къде си? - попитах бързо и притеснено.

-В нас. По-точно излизам от нас. Защо?

-Питам. Къде отиваш? - ставах нагла, но ме беше страх за него.

-При теб.

-Добре, побързай! - затворих и отидох до кухнята.

Следмалко се позвъня отворих и беше Лукас.

-Влизай, бързо! - подканих го. Тъкмо да престъпи прага и нещо го дръпна. Беше Бен, ,,вампирът,, .