Why

Глава 9

-Бен няма ли го? - попита по едно време Лукас.

-Не. Ще си дойде, но по-късно.- усмихна се Ана.

Те гледаха филма. По едно време Ана предложи да се разходят. Беше и омръзнало да седи по цял ден в къщата и да не прави нищо, а само да ходи на училище.

Тръгнаха към парка. По едно време Бен и звънна:

-Да, Бен?

-Къде си ?

-В парка?

-С ?

-Интересува ли те?

-Да.

-Лукас.

-Добре. - въздъхна той - После  се прибирай директно! -Той затвори и Ана се огледа странно.

-Кво става? - попита я загрижено момчето, с което се разхождаха.

-Нищо. - каза замислено.

-Анна, не знам какво става, но ти се промени! Откакто Бен се появи ти стана друга. Да, добре, вещица си, но това не те променя. Все още сме приятели, а ти не искаш дори да ми кажеш как си наистина. Вярно, че си объркана, че се появиха вампири и какво ли не, но аз също съм объркан. Не знам какво става, а най-лошото е, че не знам какво става с теб. Дори не знам дали наистина си добре! Напоследък почти не се виждаме. До преди това бяхме като дупе и гащи, - тук леко се засмя и се разсея от сериозността си-, а сега?  Сериозно, не крий от мен. Не искам да се караме за такива неща. Познаваме се от малки, знаеш, че можеш да ми кажеш всичко!

-Аз... - тя се разтрои, но знаеше, че рано или късна щеше да се случи. - Съжалявам Лукас! Знам какво ти е и си прав. Наистина те игнорирах, но просто... Не знам и аз . Имам чувството, че животът ми се преобърна,а никой не ме разбира.

-Съжалявам за това, което казах, Анн. Не се усетих. - той се стресна от собствените си думи и я прегърна силно, защото видя,че ще се разплаче.

-Няма нищо. НЕ си ти виновен. - каза и стисна очи. Не искаше да плаче пред него. Не и сега.

   Седяха около час и тя му каза, че ще си тръгва.

Тя се прибра и чу как Бен говори с някой по телефона. Той я видя и бързо затвори.

-Добре ли си?

-Да, казах ти. Какво беше това? - попита неуверено тя.

-Ами...

-Не увъртай Бен!

-Върколак.