Why

Глава 6

-От Бен е. - каза си сънено.

-От Бен ли? - надигна се Лукас.

-Да. - стресна се тя. Мислеше, че Лукас спи.

Беше и написал някакъв адрес.

-Идвам с теб! - каза самоуверено момчето.

-Няма начин Лукас! Не и след последния път! - тя не можеше да допусне той отново да бъде наранен.

Стана, оправи се и бързо излезе. Взе си едно такси и каза адреса. Когато пристигнаха тя плати и слезе. Беше една гигантска къща. Изглеждаше едновременно приветлива и някак мрачна. Изтръпна. Тя пристъпи напред и почука на вратата. Никой не и отвори, затова влезе директно. Натисна дръжката и открехна леко вратата. Влезе плахо и се огледа.

-Не е чак толкова призрачна. - мислеше си.

-Ето те! - извика накрая отнякъде Бен.

-Какво има? - попита директно тя.

-Трябва да поговорим!

-За...? - погледна го учудено.

-За семейството ти, общо казано. - погледна я Бен.

-За моето семейство? Какво те бърка теб то ? - ядоса се горкото момиче.

-Това, че съм ти чичо! - каза хладнокръвно Бен.

-Ти? Мой чичо? Стига, тва е няква шега. Всичко това до сега. - шокира се...

-НЕ е шега. Просто седни и слушай! - хвана се за челото. Горкия човечец, не заеше какво го чака. Той и разказа как са го превърнали във вампир преди много време. За баба и, която също е вещица, но крие всичко това и за куп други неща.

-Бони? - каза си тихо Ана и се замисли.

-Бони? Прабаба ти ? - погледна я Бен.

-А, не, нищо. - отклони момичето и стана от дивана.

-Извинявай за онзи ден. - каза с престорена разтревоженост Бен.

-А, ти се сети? Ами ако му беше станало нещо? - развика му се Ана.

-Беше леко ухапване, нищо няма да му стане. - завъртя очи той.

-Леко? Леко?!? На ръба на нервна криза съм ! Ако това е ,,лекото,, ти ухапване, не искам да знам какво е силното. Въобще на колко години си като се замисля?

-На...

-Спри ! - извика изведнъж. - По-добре да не знам. Ще се побъркам още повече. - тръгна към вратата, а Бен извика: