Why

Глава 24

Слънчевите лъчи нахлуваха през прозореца. Озаряваха всяко място в стаята. Всяко едно ъгълче. Момичето се събуди и протегна съсено ръце. Опита се да отвори очи, но светлината  пречеше, само да знаеше, че по-късно точно тя щеше да е помогне, и заради това потърка очи.
   Момчето се събуди в изумително добро настроение. Вярваше, че днес ще се случи нещо хубаво. Стана от леглото и сихзапъти към бяната. Изми зъбите си и тъкмо оставшчи четката на мястото и и му странно  и усилващо се и учени в главата си. Скоро болката беше надраснала и дори надвила  и вълчите му способности, карайки го да припадне. Но не за дълго, спокойно! След по-малко и от минута той се пробуди, със някаква самодоволно усмивка, с доооста потъмнели очи.
  Момичето отиде в банята. Взе си бърз освежителен душ и изми зъбите си. Когато стана готова се върна в стаята си, за да се облече. Знаеше, че днес нещо ще се случи и това нещо я човъркаше отвътре. Усещаше, че срещата и с Джеръми я кара да се чувства така.
-Ана, готова ли си? - му Майк да се провиква.
-Почти. - каза с нормален глас, знаеше, че ще я чуе.
Момчето и успя, зачака я пред вратата, облегнат на стената. След няколко минути тя излезе и той я попита директно:
-Трябва ли да го правиш?
-Говорихме.
-Но не мисля, че е добра идея.
-Няма да стоя тук и да се крия и чакам,  докато той настройва всичките ми приятели срещу мен и ги обежсамо, че съм луда, Майк! - каза категорично момичето.
-Добре, спокойно, съжалявам! - када момчето и я изпревари- Искаш ли  закуска? Направих палачинки!
-Добре, но и ти ще ядеш с мен. Не ми пука, че си вампир ш не усещаш точно човешката храна - ще ядеш! - каза тя и двамата се усмихваха широко.
Влязоха в кухнята, а момчето вече беше приготвило всичко.
   ,,Джеръми" - се върна в стаята ,,си" и провери една книга. Една много, много стара книга. Отвори на нужната му страница и зачете заклинанието. Съсредоточи силите си в едно цяло, за да може да ги увеличи. И така се надяваше да успее да изпълни плана си.
-Как се научи да правиш такива невероятни палачинки!?! - възкликна  момичето.
- Ами знаеш...имам си начини! - засмя се чаровно той -Хайде! Имам да ти покаги нещо. - каза той и се насочи към входната врата.
Върколакйт прелести още няколко страници, за да е сигурен, че ще знае какво да направи в всяка една ситуация.
  Междувременно двамата младежа   отидоха на мястото, където Бен тренираше Джеръми.
-Какво правим тук? - попита момичето.
-Ще тренираме! - отвърна и с ентусиазъм момчето.
-Сериозно? - попита невярващо - А къде  е Бен? Не съм го виждала от седмици.
-И аз не знам. Каза, че има малко работа някъде и изчезна, а оттогава не съм го виждал. - обясни и момчето - Сега не се разсейвяй, а ме атакувай.
-Моля?!? Искаш да те атакувам?! ? Това няма да стане. - каза момичето и скръсти ръце пред гърдите си.
-Хайде де, Ана, искам да съм сигурен, че няма да успее да си ти направи нищо.
-А аз искам да съм сигурна, че няма да нараня?!? - каза момичето, но прозвуча повече като въпрос.
-Просто давай! И да ме нараниш, аз съм вампир, спокойно! - каза обедено момчето и застана  пред нея също със скръстени по този начин ръце.
-Добре, - въздъхна момичето - Но замалко! - момчето и кимна и на тя започна.
Опита се да го удари с някаква магия, но сори не успя да го уцели.
-Хайде де! Знам, че можеш повече! - каза Майк.
Тя затвори очи и стисня юмруците си. От двете и странни заизвиваха различни по цвят светлини и Майк се спря на място, зашеметен от гледката. Тогава момичето отвори очи, ясно можеше да си види, че се бяха променили и насочи силата си към него. Успя да го уцели и няколко стотни по-късно вече беше отново нормална.
- Боже, добре ли си? Майк отговори ми! - тя го хвана за тениската и буквално го разтресе.
-Добре съм. - той отвори очи, а тя го прегърна силно-  Хей, ти да не би вече да успяваш да владееш онова нещо...знаеш...със силите, когато се променяш и там... почваш да левитираш?
-Не мисля.
-Ами как тогава...
-Не Знам, просто се опитах да се съсредоточа и стана. - прекъсна го тя.
    Момчето се оправяше за срещата свещичката, надявайки се тя да не закъснее или поне да не му върже тенекия.
   Момичето каза на вампира, че трябва да тръгна и след дълги спорове да отиде само, най-накрая успя да го убеди да я пусне.
-И внимавай! - провикна се след нея момчето, а тя се спря, погледна го и се усмихна закраткохи после продължи напред.
   Когато стигна до къщата на приятеля си преглътна тежко и позвъня. Вратата се отвори и оттам се показа той - Джеръми.
-Анна! - извика и я прегърна силно.
Тя го  гледаше изумена, въпреки че той не можеше да я види, понеже беше зает да я прегръща.
-Добре ли си? - попита я той, освобождавайки я от хватката си.
-Да. Въпросът е ти добре ли си?
-Как така? Чакай, влез! - каза и мръдна от вратата, за да и направи път - Как така аз добре ли съм.
-Не помниш ли? - попита изненадано тя.
-Не. Случило ли се е нещо? Моля те кажи ми!
-Ами ти... от седмици не си на себе си. Говореше и в рушеше странни дела. Опита се да накараш всички да си мислят, че съм луда. Не помниш  ли?  - попита и сме тъжно вежди, хващайки ръката  му.
- Аз...не. Не помня какво съм  направил, но съжалявам! - каза момчето и я прегърна силно - Наистина съжалявам! Ще ми разкажеш ли какво се е случило?
-Ма бяхме в парка и на теб нещо ти стана-нападна ме. Усетих някакво странно присъствие, все едно не беше ти и те атакуват. После като се събудих бях в нас, явно съм припаднала и ми казаха, че си ме намерил, но бях убедена, че не е така. Първо ти мина и не усетих онова чувство, но после се върна и цялата настръхнах. Инстинктивно станах и направих заклинание. Изведнъж очите ти се промениха станаха нормални и аз се усетих, и те пуснах на земята и така. И отпреди няколко  седмици се опитваш да убедиш всички, че съм луда. Това е ! - каза и се усмихна леко, сякаш, за да премахне  създалата се неудобна ситуация.