Why

Глава 10

Тя не осъзнаваше в кой се блъсна затова го огледа. Погледна го в очите и остана без думи.

-Дже-Джеръми? - едвам каза тя.

-Виж... съжалявам за онази вечер. Остави ме да ти обясня.

-Не Джер, няма какво.- прекъсна го тя. - Не ме интересува, всичко свърши... знаеш. Не ми е сега дотова. Прави с живота си каквото искаш! - добави и разплакана изтича натам. Момчето се опита да я спре, но без успех.

Ана изтича в банята и се разплака още по-силно. Пусна водата да тече и започна да плиска лицето си. Изобщо не и беше до това.

Погледна се в огледалото и тръгна към кабинета.

-Хей, какво е станало? - попита я Лукас на вратата.

-Нищо, да влизаме.

-Плакала ли си?

-Не. - сви поглед настрани.

-Да вървим! Ще ми кажеш какво е станало.

-Имаме час. - каза единствена Ана и влезе.

Лукас стоеше зад нея и я гледаше учуден.

 Часът свърши и той бързо я издърпа навън. Седнаха на една пейка. Никой не говореше, просто седяха и се гледаха.

-Какво е станало? - каза накрая момчето.

-Нищо. - отричаше Ана. Лукас я погледна със саркастичен поглед и тя се пречупи. - Джеръми... Срещнахме се в коридора. - отново се разплака. Лукас просто я прегърна и не каза нищо. Знаеше, че думите няма да помогнат. Поседяха още 5 минути и влязоха вътре.

 След училище си тръгнаха заедно.

-Ще гледаме филм, нали? - засмя се за пръв път този ден Ана.

-Определено.

-Хей, хора, да не забравите за партито.  - извика Алис по тях.

 В училището се правеше парти по случай отборът му, нещо като надъхване. Всички ученици трябваше да са там.

-Да, в Петък! - засмя се Лукас и тръгнаха.

   Минаха до един магазин и взеха всичко нужно за филма. Стигнаха. Ана отключи и влязоха вътре. Приготвиха всичко и седнаха да гледат.

По едно време някой позвъня.

-Сигурно е Майк. - каза Ана и тръгна да отвори.

Да, той беше. Влязоха вътре и си догледаха филма.

   2 часа по-късно бяха навън и се разхождаха в един парк. Момичето отиде до магазина.