Why

Глава 26

Влезе в стаята и се скри там, в стаята от съня си. Надяваше се това да проработи.
Реши да пише на Бен, когато внезапно загуби съзнание.
   Вървеше по коридор. Всичко е в тъмнина, само няколко лапми премигваха. Всичко наоколо пулсираше. От нищото се озова пред къщата и силен писък я притесни. Побягна в негова посока. Наистина идваше от къщата, беше на Майк?
Отвори вратата и понечи да продължи устремено напред. Подът, в точно този момент, се превърна в яма и тя нямаше избор освен да падне директно. Вместо да се дави в тъмнина, тя се озова в мазето. Мазето, което обърка всичко. Приятелите и лежаха там. Джеръми също. Той беше единственият в съзнание, единственият със злокобна усмивка. Гледаше я право в очите. А тя, тя лежеше там, без да знае какво да направи. След по-малко от няколко секунди всичко запозна да губи облика си. Първо Лукас, Майк и Бен, следвани от Сара, дори помещението като цяло. Всички и всичко без Джеръми. Отнасяна на друго място, в друго време тя не можеше да откъсне поглед от тази усмивка. Озова се в голямата злокобна къща. Беше затворена някъде. Не чуваше никакъв шум нито усещаше, че нещо лошо ще се случи. Напрежението го нямаше. Излезе бавно и се огледа. Беше същият гардероб, в който тъкмо се скри. С единствената разлика, че целият беше надран отвън.  Огледа бавно стаята - тя си беше същата, без нищо счупено нито преместено. 
Пристъпи бавно към коридора. Там  положението беше същото като с гардероба, стените бяха издраскани дори пропукани на места, тук таме липсваха дъски по пода или пък картините бяха бутнати от стените. Прозорците бяха изпочупени, завесите окървени, лампите премигваха все така зловещо, а някои дори бяха изгорели. Слезе долу към просторния коридор. Там беше Бен. Лежеше  неподвижно. Момичето изтича бързо до него и се опита да го повдигне. В опитите си да го свести, разбра, че няма какво да направи - предимно защото беше като призрак - не можеше дори да го докосне. Ръцете и минаваха през тялото на вампира, не оставяйки нито следа. Опита се да бутне нещо и успя, лампата падна от масичка в дясно от нея, но не можа дори да удари чичо си. Зениците и се уголемиха, пулсът и се учести, заедно с дъхът и, чувайки познатите гласове да я зоват. Стана бързо и се огледа. Беше сама. Отново. Продължи из къщата само, за да открие Майк, а по-късно и Лукас. Започна да удря стените, да къса тапети, там, където имаше, да бута книги, нищо не я спаси от това място, а тъй като и вратите изчезнаха - нямаше друг избор.
Усилвайки се гласовете в главата и създаваха убийствена хармония, в която тя не можеше да се съсредоточи достатъчно, за да разбере какво и казват. И от нищото, като с едно щракване, всичко спря, светлината се върна, вратите също.
-Виждаш ли какво им причини? - изсмя се Джеръми.
-Това не си ти- сви вежди момичето.
-Ти не знаеш кой съм. Но аз знам каква си - убийца. Ти си виновна за тях. Не можа да ме довършиш, когато имаше шанса, затова сега аз ще ти покажа как се прави. - дишането и се учести и виждайки вратата, тя се задави с надежда. Побягна навън, където светлината я заслепи, буквално, и успя да излезе от транса.
След като се увери, че не сънува повече, се залови с това да успокои дишането си. Намирайки се все още в гардероба, който същност сънува досега, но и този, който не можа да разгадае в предните си подобни сънища, тя осъзна нещо.
Изрита вратата с всичката ярост, която беше събрала в себе си. Не беше сън, беше предсказание. Или поне така си мислеше в този точен момент. Лелите и прабабите и най-вероятно са искали да я предупредят. Това щеше да се случи ако беше стояла вътре.
-Няма да се крия. - стисна зъби тя. - Ако някой ще умира, това ще е той. -придържайки раницата, в която беше поставила тежката книга, се насочи към входната врата.
Стигайки целта си тя извади дебелия том и седна. Отваряйки на определената страница и казвайки няколко думи, които дори не беше сигурна, че произнася правилно, около нея се появи кръг от сажди. Казвайки нови думи, той се запали  и започна да свети с необикновена светлина. Скоро тази светлина се разнесе из цялата къща, а силният пламък загасна. Отваряйки очи, които сменяха цвета си от лилаво на жълто и след това към нормалния им цвят, тя преглътна л тежко. Захвърли чантата в ъгъла до вратата като след това остави книгата под нея. Излезе с проследяващата магия и се насочи към мястото на случката. С телепатичната магия предупреди Майк да направи това, което ще го накара след минути. И точно в този момент беше убедена, че всичко ще се получи, че ще сложи край на този проблем и че ще спаси приятелите си.