Why

Глава 23

       Стоях си в нас. Сама. НЕ исках да виждам никой. Не знаех какво се случва. Никой не знаеше. Откачах ли?

 ***

-Тя е добре... нали? - попита несигурно Лукас.

-Никой нищо не знае. - отсече Майк, с надеждата да и няма нищо .

 Джеръми понечи да каже нещо, но не успя. Остра болка проряза корема му.

-Добре ли си ? - попита Сара.

-Нищо ми няма. - изсъска той - Искате да знаете какво се случва с нея? Колко пъти и казахме да не се занимава с онова заклинание за онзи тип!?! Колко?!? - извика той - И какво, тя послуша ли ни, не!?! - никой не говореше, дори не смееше да помръдне. Не разбираха какво става - Говор ви, че онова смотано заклинание е виновно. ЗАради него тя се държи така.

-Искаш да кажеш,че заклинанието я е побъркало? - обобщи неубедено Лукас.

-А,не, гений. точно това казвам!

-Н-няма начин. Вие сте луди. Как ще се побърка от заклинание?!? - сви вежди Сара.

-Добре. Тогава как обясняваш това, че искаше да ме убие? - попита надменно приятелят и.

-Ти си луд. Откъде мога да знам. Може ти да си и направил нещо.

-А ти...

-Дори не продължавай! - прекъсна го момичето и излезе от стаята.

-Всички знам истината! - провикна си Джеръми, с намерението и Сара да успее да го чуе.

 На останалите момчета в стаята също им писна от чутото и последваха примера на Сара - излязоха. Вътре остана само Джеръми. Той започна да се превръща. Не знаеше защо и не можеше да го контролира. Всичко стана всякаш за миг. Започна да се преобразува, стана на върколак и секунда по-късно вече беше човек. Хвана се за главата, поради неприятната болка, която изпитваше. Не помнеше къде се намира. Какво е станало и въобще какво се случва. Побърза да излезе и да намери приятелите си. За по-пряко мина през гората. Там обаче шумтенето в главата му се увеличи и той припадна.

-Ана! - Сара упорито се опитваше да влезе при нея, но това момиче дори не искаше да и отключи вратата - Знам, че си вътре. Отвори ми! - Ана се плъзна по вратата и седна, отпускайки се назад по нея.

 -Тихо! - направи и знак с ръка момчето и седна срещу нея.

 От това си действие спечели само учудена физиономия от Ана.  Тя сви рамене и вежди намекващи въпроса ,,Какво", но момчето не направи и не отговори нищо. Тя  тръгна да казва нещо, но той я взе и бързо се качиха на втория етаж.