What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

1 глава

Светлината бавно проникна през току що отворения прозорец у озари с меката си светлина светло синята стая.Джесика Фортмейн се приближи до леглото на племеницата си и нежно я целуна по челото.Човека под завивките се размърда и лико ги отви.Изпод одеалото се появи едно момиче с къдрева кестенява коса и зеленикави очи.Огледа се объркано из стаята ,в отчаян опит да открие телефона си.Установи ,че го няма никъде.
-Елиза,слушаш ли ме изобщо?-Джесика започна да размахва ръката си пред лицето на шестнайсетгофишното момиче.
-Съжвлявам,просто не знам къде е телефона ми.
-Бякой ден ще ме побъркаш.Честно ти казвам.-усмихна се нежно и я целуна по бузата.-Както и да е !Сега се приготви и побърьай,за да не закъснееш.
-За къде ?-объркано попита Елиза.
-Как за къде ?За училеще ,раьбира се.
-Училище.-тихо прошепна и в следващия миг вече беше в банята и си миеше зъбите.
Чу веселия смях на Джесика и се усмихна въпреки лютия вкус на пастата.Изми лицето си с хладка вода и нанесе фондьотена ,който не искаше да моси ,но се налагаше.Покри бързо червеникавите кръгове и точици и излезе от банята.Премина разстоянието до гардероба си бързо .Нямаше вкус за дрехи и го знаеше,но поне положението не беше трагично.Не че ако беше някок щеше да забележи.Говореха с нея в краен случай,когато беше наложително или искаха да припишат някое домашно.Н1маше приятели,не че изобщо е искала някога да се сприятелява с тези неандерталжи,както често ги наричаше в подсъзнанието си.Ппвечето момичета бяха кифли покрити с два тина грим и се интересуваха единствено от какво е модерно и разбира се от гаджетата си.А за момчетата изобщо не искаше и да си помисля.Имаше чувство ,че живее на различна планета.Понякога се чувстваше самотна,но това я устройваше.Избраси сини джинси и червен свободен половер.Не обичаше прилепналите дрехи и честно казано почти нямаше такива.Среса косата си и тя естествено стана като бухнала кошница и я върза на стегната опашка.Скезе на долния етаж и седна ,за да закуси.Обичайното-тост и портокалов сок.
-Какво смяташ да правиш след училище?-попита заитересовано Джесика ,а Елиза просто я изгледа преценително.
-Да се върна ,да си напиша домашните и после може би ще почета или ще гледам някой филм.
-Защо не излезеш някъде?Например до парка или да отидеш на кино с приятели.-усмихна й се ,но Елиза не й отвърна на жеста.
-Закъснявам ,ще се видим довечера.-взе шарената си чанта и излезе от къщата.
По пътя се увери ,че е взела тетрадката си.Ако я кзгубеше не знаеше какво ще прави.В нея бе целия й живот от стари семейни снимки до мисли ,които е споделила само със себе си.Затвори очи и издиша бавно,когато видя една готография ,на която имаше две момичета.Едното бе тя ,а другото едонствената приятелка,която бякога е имаша.Мая.Бе заминала преди цели пет години за Франция.Оттогава понякога се чуваха но от година дори не са си писали.Елиза сложи тетрадката обратно в чантата си и ускори крачка ,за да не закъснее.Първия учебен ден в девети клас.За нея имаше и друго име-първия учежен ден на девет месеца в ада.Така и не бе успяла да открие телефона си,затова първо мина през библиотрката и си взе книга ,за да има занимание за деня.От програмата си установи,че първия й час е математика и се запъти към кабинета.Радваше се ,че около вратата нямаше никой .Натисна дръжката и влезе.За щастие никой бе я забеляза.Мина бързо покрай чиновете и се настани на най-последния .Най-отдалечения и незабекежим.Изминаха пет минути чреди учителят да се появи.Чина до нея бе останал свободен,което й се стори странно.Ала забрави тази мисъл и се средоточи върху вече написаните задачи на дъската.Нямале си и идея колко време е изминало,но изведнъж вратата се отвори и директорът вкезе заедно с някакво момче.Всички погледи се насочиха към тях,само Елиза беше забила нос в учебника си.В следващите десет минути учителят изкара трима човека на дъската и безшумно излезе от кабинета ,за да провери нещо.Цялата стая се оживи и започнаха да се чуват различни гласове,които скоро за Елиза се превърнаха в един.Изведнъж бе пткъсната от мислите си ,защото някой я потупа по ръката.Обърна се и видя момче с къса черна коса и кафяви очи.
-Извинявай,но имаш ли химикалка ,защото съм забравил моята.
Елиза кимна и затърси в чантата си.След като я намери се обърна и се опита да му я подаде ,но заради несрачността си я изтърва.Взе я и се скастри на ум.
-Извинявай.-каза и му я подаде.Видя объркания му поглед но се обърна напред.
-Аз съм Даниел между другото.-но от Елиза отгово не последва.

....И така това е първата глава.Ще се старая да качвам често и се надявам историята да ви харесва,защото е свързана с моя живот и за мен е важно да знам мнението ви.Ще кача втора глава възможно най-скоро....