What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

23 част

- Радвам се най-после да се запознаем , мистериозно момиче - Елиза се усмихна на името и се загледа към него , спомни си , че го е виждала в боблиотеката , помагаше там всяка седмица. - Е , искаш ли да седнем някъде ?

- Става . - съгласи се тя и двамата поеха към една от пейките край езерото .

Не можеше да се отрече , че мястото бе красиво , дори великолепно . Водата се полюсваше от нежния бриз , въпреки, че листата на дърветата бяха почти опадали , те носеха някакво спокойствие и хармония на цялата картина . Светлината се промъкваше из клоните на малки снопчета , изписвайки най-различни цветове . Той седеше близо до нея , това я притесняваше. Не знаеше какво да каже. 

- Какво има? - попита тихо и се обърна към нея. 

- Просто ми е леко странно - усмихна се леко тя 

- Да и на мен така - отвърна на усмивката й . - Не отговаряш на очакванията ми , знаеш ли ? 

 Думите му я сепнаха и нараниха , но не и изненадаха. Какво си мислеше , че ще я види и ще се прехласне по красотата й ? Вече изобщо не знаеше какво да каже , просто се загледа в гредката пред тях. Оливър сякаш забеляза това . 

- Мислех си , че щи някое популярно момиче , което просто не иска да развали репутацията си , затова и не ти казах кой съм. Но за щастие излезе точно ти. 

- Чакай , мислел си , че съм аз ? - изненада се и се обърна към него.

- Да , Елиза . Не по някакви причини , просто , ами и аз не знам , нещо ме привлече . Това е . - той сви рамене. - Е , а какви са твоите велики лзбовни проблеми? 

- Нещо ,което вече няма значение. 

- Да не би да си отхаресала това момче ? 

- Не - каза искрено , въпреки че й се искаше да бъде лъжа. - Сложно е , както знаеш. А и няма никакво значение ,и без това надали щеше да ме хареса. 

 Каза горчиво и впери поглед в едно дърво пред тях. От думите болеше , това е вярно , но от действията още повече. 

- Не знам как е възможно да не го направи . Сигурно е сляп , глух и ням. - усмихна се истински Оливър. 

 Елиза знаече , че е красив , дори и много. И обичаше поезия и музика. С една дума , явно беше всичко , за което някога си беше мечтала. И да , анистина, изпитваше някакво привличане към него. Сега , коаго можеше да сложи и лице на това мистериозно момче , нещата ставаха реални , истински , може би дори и нещо щеше да стане. Той я харесваше , беше влзбен в нея , и ако тя направеше някакво малко усилие , знаеше , че можеха да са щастливи. Но в любовта не трябва да правиш услия , поне не и за това. Любовта се случва , може да не обикнеш някой човек ,точно сега , но кой знае какво ще чувстваш към него след мсеци. Искаше да е снего , икаше да е лесно и да е истинско.Но просто нещо липсваше. 

- Искаш ли да се поразходим наоколо ? - попита Оли. 

- Да , супер - отговори и се умсихна Елиза . Той вървеше няколко крачки пред нея , а тя просто го наблюдаваше. Тъмната му коса се развяваше от вятъра , и къдриците му падаха навсякъде. Беше красив. И тогава си спомни кой е . - Мили боже ?! 

- Какво стана ? - учуди се Оли и се обърна към момичето. 

- Ти си братът на Катрин. 

...извинявам се , че не съм качвала ужасно дълго време , ккато и че тази глава е доста къса , но все пка ще се радвам да чуя мнението ви. 

HappyForNow......