What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

6 част

Габриел се загледа след Елиза.Кестенявата й коса се вееше от вятъра.Беше му приятно да разговаря с нея,имаха общи теми.Учуди се като разбра ,че в училище няма приятели.Но през целия си живот е ходил само две години,така че не се възприемаше като експерт в тази зона.Не че искаше да е.Харесваше му да учи вкъщи. Но в това момиче имаше нещо заради което тя не излизаше от главата му.
Когато Елиза се прибра,Джес вече се бе навечеряла и миеше съдовете.
-Узвинявай,че не се обадих.Просто исках да се разходя.Беше дълъг ден.-леля й й се усмихна и я прегърна .
-Нещо ново от училище?-попита тя.
-С един съученик трябва да правим прокт по биология.-Джес й кимна и се прозя .-Уморена си.
-Дааа.-призна си тя.-Ще си лягам.А,ти госпожичке,не седи до късно.
-Обещавам-леля й се заискачва по стълбите.-Утре е събота какво ще правим?ч
-За теб не знам,ала аз имам извънредна бизнес среща.-оплака се.-Свободна си да правиш каквото искаш цял ден.
Когато остана сама  Елиза извади телефона си .В този миг получи съобщение.Помисли си,че е от Габриел ,но не беше.Мая й пишеше.Момичето остана загкедано в екрана без да знае какво да прави.Не си бяха писали от две години.
Мая:Елиза,здравей.
          Как си?
         Тук ли си?
Елиза:Да извинявай просто се изненадах,че ми писа.Вдичко наред ли е?
Мая:Да дори прекрасно.
Елиза:Изплюй камъчето.
Мая:В понеделник пристигам във Калифорния.
Елиза:На почивка ли?
Мая:Не,връщаме се.Баща ми прие работа която му предложиха.
Елиза:Това е страхотно,нямам търпение да те видя.
Мая:И аз теб.Трябва да тръгвам викат ме.Чао.
Елиза:Чао.
Момичето се усмихна и влезе в блога си.Въпреки ,че не бяха чували известно време бяха останали близки,все пак бяха най-добри приятелки.Замисли се за секунда и след това написа."Дори и разстоянието,не може да угаси искрата на истинското приятелство."Усмихна се още по-широко и пусна новата публикация.Още на втората минута получи глас от music_boy и коментар:Много точно казано,разстоянието е само единица а любовта непоправимо състояние.
Изключи телефона си и го остави на стъклената маса.Взе чашата с топъл шоколад и отпи.Почувства се добре,въпреки че вече не бе толкова горещ.Отпусна гшава назад и си припомни изминалия ден.Беше учудващо приятен.Замисли се за Габриел.За сините му очи,но тази мисъл отлетя когато телефона й извибрира.Имаше съобщение от блога.Но се изненада от кой е.
Music_boy:Здравей Happy For Now.Фразите и мислите ти означават много за мен.
Happy For Now:Благодаря ти.Оценявам че ти харесват ,все пак са частица от съзнанието и сърцето ми.Но и думи в коментара ми харесаха.
Music_boy:Ще ми кажеш ли коя си?
Happy For Now:Защо си мислиш че съм момиче?
Music_boy:Защото написа някои от фразите в женски род.
Елиза се смъмри на ум но продължи с разговора.
Happy For Now:Мисля че е по-добре да не знаеш коя съм защото нада ли ще бъта такава кавато очакваш.
Music_boy:Щом така мислиш ще ти се доверя.Но знай че истината накрая излиза наяве.А и откъде знаеш какви са очакванията ми към това клето си?
Happy For Now:Повярвай ми ако знаеш коя съм ще предпочетеш да не общуваш с мен.
   Елиза излезе от чата и затвори телефона си.Точно от това се притесняваше.Качи се в стаята си и заспа.На сутринта се събуди към десет.Реши да почете и така мина целия й ден.Спомни си за домашното по история и започна да пише в така омразнта си учебна тетрадка.В този миг получи съобщение от Габриел.
Габриел:Хей,започна ли книгата?
Елиза:Аха,вече я преполових.
Габриел:Кога успя вчера си тръгна в 20 часа.
Елиза:Какво да кажа навлязох в историята.А ти какво правиш?
Габриел: Лежа и се наслаждавам на слънцето.
Елиза:Ти си луд навън няма и 20 градуса.
Габриел:Шегивам се .В една книжарница съм и се сетих за теб.
Елиза:В това има  повече смисъл.
Габриел:Така е.Чао засега.
Елиза:Чао.

Неусетно времето мина ,както и вечерята.Зави се с пухкавото одеало и заспа.Явно отново бе  забравила за щорите защото на сутринта силната светлина я събуди.Имаше половин час за да се приготви и да тръгне.Отиде до банята и си взе бърз душ.Избра за обличане черен клин и свободна бяла блуза с пеперуда върху нея.Слезе на долния етаж и изяде закуската която Джес й бе приготвила преди да замине на работа.След двайсет минути вече бе готова и се запъти към училище.От небето се сипеше ситна роса,която направи косата на Елиза влажна и по-бухнала.Преди да влезе в училище извади един шарен ластик и я върза на конска опашка.В едната си ръка държеше тетрадката си ,а в другата някои книги за проекта.Въряеше бавно ,за да не се спъне.Точно преди да стигне до шкафчето си,се блъсна в някой и изрърва всичко.Вдигна поглед към човека  и установи,че е Даниел.
-Съжелявам.Не те видях.-каза той и й помогна  да вдигнат бещата.-Всички тези книги за проекта ли са?
-Ами да.-почеса се зад врата и му се усмихна.
-Значи имаме доста работа.Към библиотеката ли отиваше?-попита я .
-Аха.
-И аз ще дойда с теб,за да работим над проекта.-каза но се сети за нещо.-Само да си взема телефона от шкафчето.Ти тръгвай ще те настигна.
За миг Елиза остана загледана след Даниел.Питаше се защо това момче говореше с нея.Обърна се и се блъсна в някой.Случваше й се за втори път днес.Вдигна погледа си към едно чернокосо момиче,кпето се усмихваше насреща й.Нещо в очите и лъчезарната й усмивка й се стори до болка познато.Тогава се сети.
-Мая.-съвсем беше забравила че днес е понеделник.

....И така ето я и новата глава.За мен тя е специална,зарафи посланието кпето носи.Истинското приятелство ,няма граници.Надявам се да ви е била интересна....