What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

21 част

-Кой какво да научи? -Елиза местеше нервно погледа си между Мая и Габриел.

Приятелката й гледаше изплашена , не знаейки какво да каже. Не беше готова да научат истината , дори не беше мислила как да им каже. Погледна към  Габриел търсейки някакъв отговор , ала и той изглеждаше по същия начин като нея.

-Не е нищо сериозно наистина. Просто си мислихме че си ни сърдита заради това , че не ти споделих.-бързо каза Мая първото , което й дойде наум.

-Но ти каза тайна...- напомни й братовчед й , който гледаше недоверчиво.

-Всичко е наред. Не ти се сърдя. Наистина. - тя се опита да направи най-лъчезарната си усмивка.- Дори напротив много съм щастлива за вас. Радвам се , че сте щастливи. Особено ти Мая ,  защото го заслужаваш. Може би дори повече от всички нас.

Момичето отиде до приятелката си и я прегърна , оставяйки я безмълвна. Не я излъга. Беше щастлива , въпреки че сърцето й бавно се еазбиваше всеки път щом ги видеше заедно. Но трябваше да се примири с това .

Нямаше начин Габриел да се влюби в нея , поне тя мислеше така. Не виждаше смисъл да го прави. Единственото , в което я биваше бе ученето , а напоследък имаше чувството , че дори него не прави като хората. Беше я страх от провал. Много от нещата , бе направила , за да докаже нещо пред себе си. За да си докаже , че го може. Че не е провала , за който честно казано и сама се мислеше. Нямаше сили , или по-скоро не искаше да има надежда да си втълпява , че е възможно да е нещо по-различно.

Всички се разделиха , а Елиза реши да шродължи да се разхожда. Неусетно усети как Габриел застана от едната й страна. Тя спря и го погледна. Имаше чувството , че можеше да се изгуби в очите му , че може да намери нов смисъл на живота в думите му. Запита се дали това е любовта ? Или просто силна душевна връзка? А имаше ли изобщо разлика? Още въпроси , на които тя нямаше отговори. Те започваха да се трупат един по един , оформяйки един ад за нея , ад който се бе превърнал в съзнанието й тези дни.

- Моля те кажи нещо...-гладът на момчето звучеше някак уморен , далечен.

-Какво искаш да кажа ако не е тайна?

-Онзи ден всичко беше наред . Сдобрихме се , а днес дори не ми каза здравей. Какво се е случило? Какво се случва? - още въороси , но за жалост Елиза знаеше техните отговори , отговори от които я бе страх.

-Аз трябва да вървя. -каза тихо и понечи да си тръгне , но Габриел й хвана ръката придърпвайки я към себе си.

Пак същото положение , пак бяха близо , но и далеч. Разликата този път бе , че и двамата знаеха , знаеха но се страхуваха да кажат. Страхуваха се да го проумеят.

-Не си тръгвай, миля те.-той се приближи до нея .

-Какво искаш от мен? - момчето изненадано я погледна.- Първо се опитваш да ме целунеш , грешка добре , после разбирам че излизаш с Мая , най-добрата ми приятелка. Добре ... - тя се усещаше как крещи - А сега какво правиш? Не с мен трябва да си вмомента. Не с мен трябва да говориш , не мен трябва да молиш да остана.

Елиза усещаше как се предава , как почва да трепери.

-Не можем да сме приятели. Не можем да сме нищо. От сега ти си просто гаджето на приятелката ми .Това е .Това си. Нищо друго.

Елиза се обърна оставяйки го безмълвен. Сълзите се спускаха по кожата й , оставяйки следи. Неусетно бе изминала разстоянието до къщата и влезе. Джес я погледна разтревожено , но м8мичето само поклати глава и се върна в стаята си като заключи вратата.

Извади телефона от джоба си и влезе в блога. "Повече няма да вярвам на думи , от които знам че ще боли.".

HappyForNow: Извинявай , че те безпокоя , но можеш ли да говориш.

Отговора последва няколко минути по-късно.

Music_Boy : Да. Какво е станало? Добре ли си?

HappyForNow: Не , благодаря ти. Просто разбрах каква е болката от това да обичаш. От това да разбиеш себе си , друг за да е щастлив. Може би съм глупава ? И аз не знам...

Music_boy: Не не си. Дори напротив. Това е част от теб. Благородна си. Обичаш хората , това не е нередно. Дори напротив.

HappyForNow: Как винаги казваш  това , от което ме е страх , но се нуждая да чуя?

Music_boy:Бих отправил същия въпрос към теб.

HappyForNow: Искам да те попитам нещо? Все още ли искаш да се запознаем?

...извинете отново за закъснениети.Просро съм заета , а и имам много проблеми . Да... Е какво мислите за новата глава? Става ли вече изтъркано ? Лично аз мисля , че да.  Но ми харесва да пиша така че топката е във вашите ръце...