What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

10 част

Габриел се приведе напред.Лицата им бяха на не повече пт два сантиметра.Ръката ,която придържаше момичето към него сякаш бе отпусната върху гърба й.Елиза се възползва от тоза факт и бързо се отдалечи от него.Очите му бяха останали в съзнанието й,сякаш запечата ли се.Синия му ирис бе малко кръгче,а зеницата сякаш изпълваше окото му.
-Аз закъснявам за училище.-каза заеквайки и изчезна от погледа му
-По дяволите.-изруга тихо Габриел и седна на пейката .
Елиза излезе от парка и се птправи към училище.През целия път дъзнанието й й говореше.Какво щеше да стане акоа не се бе отдръпнала?Отпращаше въпросите но те непрекъснато се връщаха.Дали щяха да се целунат?А тя искаше ли го?Не знаеше отговора на нито един въпрос.Издиша бавно и затвори очи.Не подозираше че е стигнала до училище ,докато не се блъсна в някой.
-Къде гледаш?-беше Аманда бай-популярното момиче,беше умна и не изпускаше момента за да го докаже.
-Аз...извинявай бях се отплеснала.-Аманда се усмихна ,тпва наистина изненада Елиза.
-Няма проблем.-каза и се присъедини към пркятелите си.
Елиза стоеше като застреляна и я гледаше как се отдалечава.След малко Мая дойде и я прегърна.
-Къде се загуби ?Звънях ти шет пъти.-момичето птосто кимаше без да я слуша.-Дабре ли си?
-Да няма ми нищо.-излъга.
Двете тръгнаха към училището но тогава Елиза усети ръка върху гърба си.Изтръпна при спомена от сутринта ,но се обърна с лице към човека.Бе Даниел.
-След часовете да се срещнем в библиотеката за да довършим проекта.Защото утре е крайноя срок за предаване.-каза всичко на един дъх и след това подпря ръце на коленете си.
-Добре няма проблем.
-Аз съм Мая.-каза приятелката й като забеляза че момчето я гледа.
-Даниел.-здрависаха се но на Елиза бе й отбягна че ръцете им бяха хванати повече от необходимото.-Аз ще вървя .До скоро.
Елиза намигна на Мая а тя само извъртя очи.Следващите три часа минаха нормално.Изпитаха Елиза по химия и както винаги получи петица.Ядосваше се защото оценките й по този предмет бяха по-слаби,но Джес винаги й казваше че не може по всичко да й върви.На обяд се зае да разпитва Мая какво я бв прихванало вчера,главно защото така щеше да забрави собствените си грижи.
-Е кога ще ми разкажеш за "нещото" от вчера.?-направи въздушни кавички.
-Не знам за какво говориш.
-Стига де Мая.За кого мислиш толкова?-продължи да упорства.
-Добре де.Вчера се запознах с едно момче.Изгубих се и той ми помогна да стигна до ресторанта.-каза всичко на един дъх.
-А има ли си име?-попита Елиза като повдигна вежди.
-Да но това не ти влиза в работата.-Елиза се закшля.-Добре ли си?Игкеждаш малко бледа.
-Нищо ми няма.-сякаш против волята си отново се закашля и кихна.
-Не ме интервсува какво казваш,отиваме до лекарката.