What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

14 част

Мая усещаше парещите сълзи напиращи в очите й.За щастие около нея нямаше никой ,който да види размазалия й се грим и зачервените очи.Не че я интересуваше ,просто нямаше нужда от онзи разговор в който я питат дали е добре а тя просто да излъже че е .Винаги ставаше така.Успя да различи как някой мина пред нея,подмина я ,но след това се върна и задтана пред момичето.
-Мая,добре ли си?-Даниел седна до нея и я изгледа притеснено.-Случило ли се е нещо?
-Не.-сякаш толкова колкото се опитваше да спре сълзите да се стичат от очите й те толкова повече напираха.
-Само някой идиот би ти повярвал.-той й се усмихна а Мая единствено извърна погледа си.-Кажи ми.
-Наистина не е нищо сериозно.-каза между сълзите но след това видя погледа му и склони.Единственото което трябваше бе да измисли правдоподобна лъжа.-Добре де..скарах се с...
-Елиза?-не можеше да каже че е тя защото Даниел щеше да пита и нея.
-Не..аз скарах се сс...-и тогава каза първото нещо което се сети.- с приятеля си.
-Оу,аз не знаех че си имаш гадже.-Мая помисли че в гласа му имаше болка но првмахна тази мисъм защпто допреди две минути се целуваше с кралицата на злобата.-Надявам се да се помирите.Все пак сто на сто ще присъства на рожденния ти ден.
-Чакай какво?
-Партито.Нали не си го отменила?
-Аа...не.
-Е тогава нямам търпение да се запозная с него.Ди скоро.-Даниел стана и се отправи към булеварда,а момичето просто седеше и гледаше след него.

Елиза запосваше урока в тетрадката си по история.Потупа приятелката си по рамото но сякаш стената сякаш щеше да й обърне по-голямо внимание.След десетия опит се отказа.
-Мая.-извика в ухото й след като часът свърши.
-Да тук съм годподине.-момичето се огледа объркано из дтаята.-Къде са всички?
-Часът свърши отдавна.Опитвам се да привлека вниманието ти от десет минути.Какво става?-повдигна вежда.
-Нищо.-въздъхна Мая.
Когато стана от стола си се спъна и всички тетрадки и папки се разпиляха по замята.Елиза започна да й помага когато едно листче привлече вниманието й.Хвана го и започна да го чете но приятелката й й го взе от ръката и бързо го прибра в джоба на сините си дънки.Елиза успя да разбере само част от написаното.Само името -Габриел.
-Не е възможно да се познават.Става дума за друго момче.-каза така че само тя да се чуе.
Последва приятелката си в тълпата от ученици.Отвори шкафчето като нажра добре познатата комбинация.Прибря учебниците си и извади тетрадката която размотаваше навсякъде със себе си.
-Аз имам свободен,а ти?-каза Елиза обръщайки се към Мая.
-Математика.Мразя я .
-Добре ще се видим след това.
-Нали бе си забравила за мола?-Елиза отвори бързо очи кпето доведе лошото изражение на другото момиче.-За бога!Нали щяхме да пазаруваме,партито ми е утре.
-Ще отидем обещала съм ти!
Мая винаги е казвала че мрази до пазарува но когато вле в мола ,минава през всеки магазин.А най-лошото е че в повечето случаи Елиза е с нея.А тя е така ксзано не на с пазаруването.Едно бе книжарницата но магазин пълен с всякакви дреху.Е това можеше да я доведе до удар.
Седна не шейката и си извади телефона.Провери социалните си мрежи и след това се готвале да влезе и в блога но получи съобщение от Габриел.

Габроел:Здрасти какво правиш?
Елиза:Седя на една пейка.
Габриел:Не трябваше ли да си в час.Или си избягала.Шредстава си как кимам неодобрително а след това повдигам вежда
Елиза:Чакай,Чакай.Първо имам свободен час и второ не си ми брат.
Габриел:Подигравай се на загрижеността ми колкото искаш.
Елиза:Значи те е грижа за мен,така ли.
Габриел:Аз такова ..нали сме приятели.А и честно да ти кажа на живо си по-притеснителна.
Елиза:Е жалко за теб че не сме лице  в лкце.
Габриел:Това ме подсети.Искаш ли днес следобед да излезем?
Елкза:Иска ми се но трябва да ходя на пазар с най-добрата ми приятелка.
Габриел:Нищо.Някой друг път.До скоро.

След часовете Елиза и Мая отидоха до мола.След безполезното минаване през пеъ магазина най-после се спряха на един.
-Ще облечеш рокля нали.-на Елиза изобщо не й прозвуча като въпрос затова просто кимна.-Ще видиш че като ме слушаш всичко ще е наред.Мая си избра чисто черна рокля наподобяваща на пачка.А Елиза след дълхо избиране се спря на рокля до коленете сякаш обрисувана с цветя на лилаво-розов фон.Не си падаше по такива дрехи но тази наистина й допадна.
-Е аз ще се прибирам защоро ако не си забравила имаме домашни.-Мая й се усмихна за довиждане и момичето изчезна от погледа й.

Замисли се какво да прави с това че излъга Даниел че си има гадже.Не можеше просто да каже че го няма.Или можеше?Не знаеше какво да прави.Телегона й извъня ,помисли си че Елиза е забравила нещо,но бе Габриел.Матисна зелената слушалка и допря телефона до ухото си.
Мая:Здрасти какво има?
Габриел:Може ли да дойдеш до китайския ресторант.
Мая:Има ли нещо?
Габриел:Не просто ми е скупно.
Мая:Аха,значи момичето ти не ти вдига.
Габриел:Първо тя не е "момичето ми" и второ е заета.
Мая:ааха.Както кажеш.Идвам.

Ресторанта бе наблизо заради това момичето бе там след десет минуъи.Забекяза Габриел на една от мадите с чаша фанта в ръка.
-Хей.-поздравия като седна срещу него.-Каква е тази физииономия?
-Нищо.Имам проблем с ...едно момче.-тох повдигна вежда игриво а Мая го замери със салфетката.
-Добре де,няма нужда да ме нападаш с хартия.-след като видя че настроението й не се е ппдобрило стана сериозен.-Да помогна с нещо.
-Всъщност да.Нали знаеш че утре ще си празнувам рождения ден...и той ще е там.-набкегна на "той"-Знам ще ще ти призвучи странно.Но идкам да ми обещаеш че ше си помослиш.-Габриел просто кимаше насреща й.-Утре,на партито ,ще се првдтруваш ли на мое гадже?

.... е и новата глава.Съжелявам че не я качих вчера просто ми бе лошо и главата ме болеше.Но както ви обещах нещо интересно,или поне на мен ми бе докато я пидах.955 думи.Благодаря за идеята на ,ами той се знае кой е.Габриел дали ще приеме?Ами Елиза?Дали music_boy ще се спомене отново .И аз това питам щестно казано.Все още не съм го измислила.До скоро.
HappyForNow....