8 част

129 14 0
                                    

-Ти ли си HappyForNow?-Мая повтори още веднъж,а Елиза просто стоеше без да знае какво да направи.След няколко минути прекарани в мълчание се усмели да погледне приятелката си в очите.
-Аз ,такова да...искам да кажа ...-започна да заеква и една сълза се търкулна по бузата й.-Съжелявам.
-За какво по точно?-Мая се приближи и избърса сълзата с дланта си.
-Че бе ти сподеших.
-Елиза ,не ти се сърдя.Не съм очаквала да ми споделиш всичко на петата минута.Все пак не сме се виждали от толкова време.-зелените им очи се срещнаха и Мая се усмихна лъчезарно.-Просто се изненадах ,това е.
-Не си очаквала ,че това момиче съм аз.Та ние дяете сме две противоположни характера.-Мая запуши устата на Елиза с ръката си пречейки й да говори.
-За бога,Елиза,та ти ди и двете .И Елиза и HappyForNow.Просто тайната ти самоличност е това ,което ще бъдеш когато спреш да се тревожиш и притесняваш.
-Благодаря ти ,Мая.Нямаш представа от колко време искам някой да ми каже това.
-Мисля ,че вече са ти го казали ,но с малко по-различни думи.-тя повдигна вежда,лош знак.
-За какво говориш?-поклати объркано глава.-Не разбирам.
-Music_boy.-на лицето й се появи усмивка.
-Видяла си чата?-момичето кимна.
-Ще ти кажа едно.Стила на HappyForNow ми харесва.Ти не би отговаряла така на когото и да е било.А между другото кой е той?
-Честно ли.Нямам си и представа.
-Значи си пишеш с човек ,който не ппзнаваш.Това наистина не е в стила ти.-Мая се засмя.
-Може и да го познавам ,просто не знам кой е .-като го каза й се приска да се запознае с  него,който и да е той.
-Знаеш ли какво.Ти пстани тук ,а аз ще взема нещо китайско от редторанта.Нали все още е в края на улицата.
-Аха.-Елиза кимна ,доката Мая излизаше от стаята.

Докато вървеше се замисли з много неща.Жовота й в чужбина не бе лош но не бе както тук.Тук се чувстваше на място,чувстваше се у дома.Помисли си за Елиза и цялата работа с блога и се усмихна.Имаше хубаво предчувствие за това.Огледа дърветата с падащите от тях листа,красивите облаци събрали се на купове по небето.Това небе,колко пъти го бе сънувала.Усмивката й стана по-широка,ала помръкна вмомента,в който се блъсна в нещо.Или по-скпро в някой.
-Бе гледаш ли къде вървиш ,иди...-млъкна в момента ,в който видя в кой се бе блъснала.-Така де съжелявам.
  В моменти като тези мразеше нетактичността си.
-Няма нищо.Мосля ,че аз трябва да ти се извиня.-каза непознатото момче намествайки шапката на главата си.-Все пак аз те съборих.
-Но ако внимавах къде ходя щях да те видя.-Мая продължаваше да отстоява своявата позиция.
-Добре,щом толкпва искаш ти да си виновна.Нека да е така.Не аз ,а ти се блъсна в мен.-усмихна й се ,а тя го гледаше така сякаш не бе виждала никой друг.Потъна в цветните му очи и забрави къде се намира.-Ехо.
-Извинявай ,замислих се.-отвърна на усмивката му и прокара ръка през гъстата си черна коса.
-Явно ти се случва доста често.
-Можеш ли да ми кажеш на ко улица св намирам,защото честно казано гледката не ми се струва позната.-след като й каза името ,Мая придоби измъпено изражение.-Прекрадно.
-Накъсе бе тръгнала.
-Към китайския ресторант Златен дракон.
-Знам къде се намира.-каза и тръгна напред,но след бяколко крачки се объран към нея.-Идваш ли или предпочиташ да останеш тук сама?
Тя го последва.Замисли се ,въпреки че не приличаше на момчетата по които си падаше ,нещо в него я грабна.А и щръкналата руса коса ,го правеше още по-крадив отколкото беше.Помисли си,че дори не знае името му.Когато стигнаха пред ррсторанта ,тя понечи да влезе,но усети как топлите прусти на момчето обгръщат китката й и я обръщат към него.
-Няма ли да ми кажеш поне как се казваш .-каза без да пуска ръка й.
-Мая.Ами ти господин спасям всички?-момчето я пусна,извади малка хартийка от джоба си и написа  ещо на нея,след което й я подаде.-И на мен ми беше приятно,Габриел.-извика подирвму и прибра листчето.

След като се прибра Габриел се качи в стаята си и легна на леглото.Мая не излизаше от главата му.Досега бе бе срещал човек ,който в буквалния смисъл да иска да бъде виновен за нещо.Припомни си черната й гарванова клса и зелените очи.Но не нейните изникнаха в съзнанието му.А тези на Елиза.В бейните имаше и малки точици с цвят на лешник.
-За бога .-измърмори недоволно и се обърна на една страна вмо ента в който телефона му извибрира.
Имаше съобщение от Елиза.-Имаме напредък,поне ми писа първа.
Елиза:Здрасти.Исках да те питам нещо.
Габриел:ОК какво има.
Елиза:Имам нужда от съвет.
  Габриел:Всичко наред ли е ?Ти добре ли си?
Елиза:Да,просто исках да поговоря с някой.Но не е за,ами...съобщения.
Габриел:Добре,утре в седем и половина на мястото в парка.
Елиза:Става и благодаря ти.
Габриел:За нищо.

...ето  я и новата глва.Какъв обрат.Мая май се влюби в Габриел.Ами това че Елиза му писа първа.Дали приятелствоъо между двете ще се разруши или ще стане още по-здраво.И аз искам да разбера защото частна дума измискям всичко докато пиша.Четете и ще разберете(това май се използва фоста).Приятна вечери кой знай ако някой неопределен човек ми накара може би до няколко часа ще пусна нова част.
HappyForNow...

What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)Where stories live. Discover now