What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

9 част

Елиза се загледа във вече вечерното небе.Затвори очи и се замисли.С Габриел се бяха разбрали да се срещнат в парка.Не знаеше защо,но му имаше доверие.Искаше да му сподели за HappyForNow,но без да му казва че е тя.Мая бе реагирала добре,но с нея се ппзнаваха от първи ллас ,а не от три дни.Три дни.Повтори го в главата си отново и отново.Толкова кратко време ,а му имаше доверие почти колкото на най-добрата й приятелка.Защо?В този момент Мая влезе в къщата с няколко торби в ръце.
-И всичко това е китайското.-Елиза се засмя.
-Трябва би прехрана ,какво искаш.
-Мая тежиш 45 килограма ама ядеш за десетима.-и двете се засмяха и след няколко минути вече бяха легнали на земята гърчейки се от смях.
През цялата вечеря усмивката не слизаше от лицето на Мая и накрая Елиза не се стърпя и я попита .
-За какво се усмихваш?-повдигна вежда в опит да я имитира но не се получи много достоверно.Все едно имаше тикове на едната половина на лицето си.
-Нищо просто се замислух за някого...така де за нещо....
-Ясно.И това нещо има ли си име.-Мая я сръчка в кпрема кпето накара Елиза да се задави.-Добрв де,като не искаш да споделяш ,не го прави.Няма нужда да ме убиваш докато се храня.
-В утре в колко тръгваме.
-Всъщност утре ще тръгна по-рано защото имам курс.-излъга я .Все ище не искаше да й каже за Габриел.Веднага се скастри на ум,та тя нямаше какво да й каже.Дори не бе сигурна дали са приятели.А и никога бе би излязла с такова момче.Усмивката слезе от лицето й и се птправи към една от баните за да се приготви за сън.Махна гтима си който се състоеше от малко фондьотен заради щервените петна по лицето й и спирала.Легна в леглото и извади телефона си за да се занимава с нещо докато чака Мая.Иамше съобщение от music_boy.
Music_boy:Здравей.
HappyForNow:Ти не се отказваш,а?
Music_boy:Яко си раздразнена не си го изкарвай на мен,ако може.
HappyForNow:Съжелявам просто не съм в настроение.Прав си.
Music_boy:Няма проблем всеки има лоши дни.Какво има?Чакай не ми казвай заради самоличноста ти е ,така де истинската.
HappyForNow:Не мисля че ти влиза в работа ,но мерси за разговора.
Елиза се просна на леглото и сложи възглавницата върху лицето си.
-Пак си пишеш с любопитния бепознат,а-Ная се настани до нея и след десет минуто и двете вече бяха заспали.
На сутринта Елиза се събуди и като се увери че случайно не е събудила Мая се изниза от леглото и закуси набързо.След което се облече и тръгна към парка.На два пъти щеше да се изгуби но за щастие имаше длбра памет.Мина през малката дупка между дърветата и забеляза Габриел седнал на пейката.
-Здрасти.-поздрави го и седна до него.-Благодаря че дойде.
-Няма проблем.Нали знарш като натрупваш услуги все някога другия ще ти ги върне.-и двамата се засмяха.-Е какво става?
Ето го и момента който бе мислила откакто се бяха уговорили.Как да му каже,ама без да му каже.(знам звучи странно).
-Една приятелка има блог,но не използва името си а псевдоним.-скастри се на ум ,задето избра най-глупавата лъжа на планетата.-И сега някой разбра че е тя и се страхува да не я издадат.
-А тази приятелка има ли си име.-Габриел се усмихна широко кпето накара очите му да станат още по-наситено сини.-Нещо като Елиза.
-Прекрасно.-измърмори под носа си ала той я чу.-Толкова ли съм зле?
-В лъжите да.Но за другото те разбирам.-той се приближи до нея кпето я накара да задържи дъха си а след това да го изпусне бавно.-Ти си стеснителна и срамежлива.Мислиш си че всички те гледат дори когато никой не те гледа.Виждаш всички ала сякаш те теб не.Сигурно дори понякога се питаш защо се държиш така и си обещаваш да се държиш различно но винаги не спазваш това обещание.
Елиза просто стоеше и го гледаше.Как можеше да знае всичко това ,всичко кпето каза бе истина.От първата до последната дума.Не можешв да повярва че един почти непознат може да я познава по-добре отколкото тя самата.Неволно махна ръката от коляното си и сложи върху пейката,което доведе до това че ръцетв им се докоснаха.Няйнат кожа бе студена и бледа, а неговата топла и почерняла от слънцето.Моментално махна ръката си и я постави там където беше допреди миг.
-Как ,в името на ангела не ппзнаваш по-добрв отколкото се познавам сама?-обърна главата си към него.
-Не знам.-повдигна рамене а тя забеляза че хапе долната си устна от вътрешната страна.-Просто го знам.Чувствам те близка сякаш се познаваме от години а не от фни.
-Трябва да вървя закъснявам.
Тя се изправи бързо,но се спъна в един камък и залитна назад.В този миг усети две ръце които докоснаха гърба й и й попречиха да падне.Когато отвори очи бе на не повече от пет сантиметра от лицето на Габриел,а той я държеше и ръцете му бяха поставени нежно върху гърба й.Усещаше дъха му върху бузата си.В този момент ръката която невошно бе попаднала върху неговата й се стори по-привлекателна.Главно защото не знаеше как се чувства.Никога не е знаела за нищо,камоли за това.В този момент той се приведе напред което скъси е повече дистанцията между тях.

...Ето я и новата глава.Горв долу кратка.Знам три глави за един ден са доста ама ми е наистина много скучно а и един човек ще ме одуши ако не разбере какво ще се случу.А вие как мислите.Да ли ще се целунат или нещо ще развали момента.Много е вероятно да пусна нова глава след около час и нещо.Просто тази история не зариби и искам да я актуализирам .Нищо че вече клавиатурата започна да се размазва пред очите ми.Е надявам се да ви е интересно защото историята тепърва започва.
HappyForNow...