What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

5 част

Може би седяха така, без да говорят около 10 минути.Елиза пиешв от водата си бавна като понякога вдигаше погледа си към Габриел.Той носеше сива тениска и дънки.Бещото което се стори странно на момичето бе,че носеше и черна шапка(като на снимката). Елиза от време на време прокарваше длан по корицата на книгата,която й бе дал.яаа
-Явно много обичаш да четеш.-изненада се от наблюдението му но само се усмихна дружелюбно.
-Да.Когато четя имам чувството че се пренасям в друг свят,по-добър.-по лицето й се появи сияйна усмивка ,на която тя отвърна.-И ти си запознат както изглежда.
-За мен книгите са нечти ,далечни нечти.
-Много точно казано.
-Искаш ли да се разходим в парка.Знам едно изключително място.Понякога отивам там и оставям света настрани.-Елиза замълча защото не знаеше какво да каже.-Стига де, мисля че установихме че не съм сериен убиец.
Тя се засня.Истински.От кога не го бе правила.Кимна и двамата станаха и се отправиха към парка.Имаше нещо в това момче ,което й се струваше познато.Може би и напомняше на нея самата,по някои неща.Вървяха няколко минути без да си кажат нищо,просто мълчаха.Имаше нещо в тази тишина,нещо магично.Някак зловещо,но и прекрасно.Елиза прокара ръка през буйните си кестеняви къдрици и сложи един почти златист кичур зад ухото си.
-Ще ми кажеш ли къде отиваме?-попита все така гкедаща към сякаш безкрайната пътека пред тях.-Или и ти не знаеш.
-За сведение знам къде сме и честно казано почти стигнахме.-Габриел спря и й показа с поглед малката дупка между две липи.-Идваш ли?
-Шегуваш ли се?-попита поскоро себе си ,ала след това кимна и мина пред него.
Минаха през процепа между двете дървета и пред очите на Елиза се откри една от най-хубавите гледки,които бе виждала в живота си.Имаше само една единствена следа от човешка намеса в онова нясто-малка пейка сложена до една лт многобройните липи.Зад нея приятно шумулеше реката,която се вливаше в малкия язовир вблизост до зоопарка.
-Това място е уникално.-обърна се към Габриел ,който изглеждаше видимо доволен.Елиза си помисли,че това момче много бързо си сменя настроенията.
Той пристъпи няколко крачки напред и седна пейката,след няколко секунди момичето седна до него.
-Е,какъв е живота ти.-гласът му бе нежен ,а сините му очи потърсиха бейните.-Всеки има причина ,за да се пристрасти към книгите.Каква е твоята?
-В тях намирам постоянство.Те не се променят,не можеш да се изненадаш или да бъдеш наранен.-за миг си помисли,че Габриел щеше да се кзсмее на признанието й  но той просто седеше в очакване на още .Но тя не знаеше как да каже още нещо,без да се разкрие напълно пред него.Не го познаваше,ала въпреки това му имаше доверие.Сякаш се познават от години.
-Всично наред ли е?-попита видимо притеснен,а Елиза кимна.
-Когато бях на пет години родитешите ми починаха в автомобилна катастрофа,оттогава живея с леля си Джесика.Намирам обежище в книгите,изолирайки се от всичко и всички.-каза всичко това на един дъх след което го погледна право в очите.-Сигурно ме мислиш за луда.
-Честно казано да.Но мисля това още преди да ми кажеш каквото и да е.-и двамата започнаха да се смеят.-Разбирам те.Наистина.Родителите ми се разведоха и не съм чул нищо за майка ми от три години.
-Това е ужасно.Е поне сигурно си едно от популярните момчета в училище.-той я изгледа сякаш му е казала най-нелепия виц на планетата.
-Всъщност уча вкъщи.Баща ми помисли пе така ще е най-добре.-той се усмихна,усмивката му бе топла и лъчезарна.-А ти?
-В училище съм невидима.Така и ми харесва.Те не ме забелязват ,нп аз виждам и чувам всичко.-Елиза вкопчи погкеда си в хоризонта.-Някои хора биха ме нарекли асоциална,но аз мисля ,че проста съм срамежлива и притеснителна....до крайна степен.
-Не ми звучи много като теб,Елиза.-прокара ръка през стърчащата си русолява коса.
-С теб мога да говоря лесно.Но с тях...-направи малка пауза след която продължи-..с тях имам чувството че живеем в различни светове.
Преди Габриел да успее да каже каквото и да е телефона на Елиза извъня и тя вдигна.
Джес:Къде си Елиза?
Елиза:В парка.Спокойно прибирам се.
Джес:Нали усъзнаваш че е осем вечерта ,поне трябваше да ми се обадиш.
Елиза:Ивинявай вкъщи съм до 15 минути.
След като разговорът приключи Елиза невярващо провери часовника си два пъти.Наистина бе осем часа.Разхождали са се повече от шест часа.
-Аз ще се пробирам.-тя му се усмихна и тръгна към процепа през който бяха дошни .
Изведнъж усети топла ръка върху гърба си и моментално се обърна.Лицето й беше на не повече от пет сантиметра от това на Габриел.В продължение на няколко секунди просъо стояха и се гледаха,преплетените им погледи се раздалечиха и момчето пристъпи назад.
-Забрави книгата.-подаде й  етолкова дебелата книга и се усмихна.-Ако имаш нужда от разговор или каквото и да  е винаги можеш да ми звъннеш.
-Знаеш ли какво..-тя се засмя.Мек и звъннлив звук.-Ако ми дадеш номера си това със звъненето ще е в пъти по-лесно.
Елиза извади салфетката от вчера и му я подаде.Габриел записа намера си на нея и й я върна.
-Доскоро.

...както и обещах новата глава.Имам чувството че тези глави просъо държат да са по-дълги.Надявам се да оцените точно тази защото вложих в нея нещо.повече от случайни думи.Вложих част от живота и чувствата си.В скоро време може би ще напрява номинацуята с 20 факта свързани с мен.Кажете ако искате.
Happy For Now...