What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

12 част

-Мисля че това е всичко.-Даниел кимна и започнаха да събират книгите.-Ще се видим по биология.
-Елиза ,изчакай.-момчето я настигна ,а тя чакаше да каже нещо.
-Какво има?-почита притеснено.
-Исках да те питам бещо.За HeppyForNow.-когато чу името дъха й секна,помисли си ще е невъзможно да се е сетил.-Имаш ли представа коя може да е.
-Аз...-отдъхна си.-Защо питаш точно мен?
-Ами не знам,ти си повече време тук и си помислих че е възможно да знаеш нещо.
-Не знам нищо.Както сигурно си забелязал не съм от най-общителните.А защо питаш изобщо?
-Фразите й ми харесват и ми интересно да рязбера коя е.
-А замислял ли си се че ако тя искаше хората да знаят коя нямаше да използва псевдоним.-в гласа й имаше нотна на  гняв.Обърна се и изчезна в коридора.
Даниел остана загледан след момището без да е съвсем сигурем какво по точно се бе случило.Не разбираше с какво я бе обидил.

Мая седеше на чина си и изучаваше замислено учебника по литература.В този миг Елиза седна до нея и сложи слушалите в ушите си.Приятелката й се опота да говори с  нея,ала момичето сякаш не я чуваше.Потупа я по ръката и Елиза се лбърна към нея.
-Какво?-каза раздразнено.
-Ако си сърдита не си го изкарвай на мен моля ти се.
-Извимявай.
-Няма нищо сега кажи какво толкова е станало.
-С Даниел приключихме прокта.И той започна да ме разпитва заHeppyForNow ,дали съм знаела коя е и така нататък.
-Елиза замисляла ли си се ,че може би той е misic_boy.-приятелката й я изгледа преценително и се опит д каже нещо на учотеля влезе.

*след 1 седмица*
Почти всеки ден Елиза мислише над думите на Мая .Ами ако наистина Даниел бе music_boy. Всичко се връзваше започнаха да си чатят след като той дойде в училището.Просто поклати глава и се загледа през прозореца.Малките капчици оставяха мокри следи по перваза а облацоте седяха като нарисувани по небето .Отвори блога си започна да пише като переодично озтриваше по някоя дума."Много хора се питат коя съм.И аз понякога се питам това.Дали да кажа или не?Дали да се изправя пред страховете или да остана в сянката на самотата?Но във всеки случай стигам до едно и също заключение-Не се поддавай а отстоявай."След около двайсет минуги се върна в стаята си с бутилка вода и сандвич и видя че има съобщение от Габриел.Не се бе сещала за него от няколко дни а сега спомена за последната им среща изплува в съзнанието й .
Габриел:Всичко наредли е?Не сме се чували от седмица притесних се.
Елиза:Няма проблем,просто бях натоварена в училище това е.
Габриел:Радвам се.Искаш ли да се видим след два паса в пицарията.
Нямаше нужда да пита за коя става въпрос защото знаеше.Пое си дълбоко дъх.
Елиза:Не знам имам много рябота.
Габроел:Моля те имам нужда от помощ.Не забравяй че ми го дължиш.
Елиза:Добре пред пицарията след два часа.