What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

15 част

Габриел просто седеше и осмисляше чутото.Да се преструва на нейно гадже.Не това бе изключено.
-Защо искаш това?-каза най-накрая.
-Даниел,ами онова момче...-не бе готова да каже обичам .-Видях го да се целува с едно момиче и се разтроих.Седнах на пейка в парка но явно съдбата ме мрази защото той изникна точно там.Попита ме защо плача,а аз му отвърнах че съм се скарала с приятеля си.Казах му че ше ги запозная утре на партито.
Каза всичко на еднин дъх след кпето си пое дълбоко въздух.Как можеше да е толкова глупава?Как се влюби в Даниел?Не разбираше.Погледа й срещна този на Габриел.В очите му се четеше нещо,което момичето не успя да разчете.Не бе гняв нито съжелени а по-скоро усмисляне на цялата ситуация.През съзнанието му изникна образа на Елиза.Ами ако тя разбереше,веднага изтри тази мисъл .Нямаше откъде да научи.А и ако стане така,между тях нямаше нищо.Та той не знаеше какви по-точно са чувствата му към нея,камо ли за нейните.
-Добре ще го направя.-Мая го изгледа съвсем същисана не бе предполагала че ще се съгласи.
-Сигурен ли си?-Габриел кимна.
-Но това си остава между нас.Няма да казваш на никого а за другите ще сме...ами....двойка предполагам.
-Благодаря ти.

Учебния ден мина наистина бързо.Поскедния им час бе математика.Докато записваше поредната теорема в тетрадката си малко листче се появи ма чина й.
"Нали ще идваш на партито.Д."
Щом разбра че е от Даниел бързо написа."Да,защо питаш?".След минута отговора долетя обратно при нея."Не знам,просто питам"
Елиза обърна глава към него и му отправи един от онези погледи които смразяваха хората.Той просто ппсочи Мая с глава и оформи с утни безшумно"Тя добре ли е?",момичето се изненада но само повфигна рамене.С това разговора им приключи .Когато звънеца би Елиза се разбра с приятелката си ,да се облече и след това да отиде у тях за да й помогне да се подготви.Остви чантата на закачалката и се качи в стаята си.Обкече шарената рокля.Погледна към огкедалото ,но сякаш виждаше онази несигурност загнездила се в съзнанието й.Хвърли плах поглед към синята си тениска и дънките лежащи на леглото но бързо поклати глава.Бе рождения ден на най-добрата й приятелка.А и ако не облечеше роклята надали щеше да излезе от къщата цяла.Отново погледна несигурно но след това извади малкото громове които имаше.Нанесе обичайния я си фондьотен ,след него очна линия,която учудващо й се получи и спирала за да подчертае обичайно дългите си мигли.Завърши с безцветен гланц,главно защото отново имаше корички и ранички по утните си заради лошия си навик да ги хапе когато е нервна.Погледна несигурно към крайния резултата и тихо ахна.Една бе разпозна образа който бе пред нея.Занеше че е тя но сякаш бе някой друг.Усмихна се знаейки че вътре си е същотп срамежливо и несигурно момиче.Не искаше да се променя,защото бе добър човек.Рядко се случваше да намрази истински някой.Взе подарака си и го прибра в чантата йато слезе на долния етаж.Обу черните си боти и изкезе от къщата.За щастие къщата на Мая бе на около петнайсет минути от нейната и стигна бътюрзо.Похкедна часовника си за да се обеди че бе е закъсняла.Натисна звънеца и зачака.Отвътре долетяха няколко думи но тя така и бе успя да ги различи.Озведнъж вратата се отвори бавно.На прага стоеше едно момче с разрошена кестенява коса и светлосини очи.Бе бос и единствено по дънки.Усмихна се на момичето ,няколко минути се гледаха без да си кажат нищо.След секунда долетя гласа на Мая.
-За Бога Джордан.Пусния вътре.
Момчето се отдръпна и Елиза влезе в фобре познатата къща.Само че сега бе пълна бъркотия.Можеше да се закълни ще видя Мая да виси от полюлея но видя стълбата на която се бе качила.
-Какво правиш?-попита приятелката си която сръчно скочи на земята.
-Окрасявам.-посочи розовите балони.-Трябваше да са черни но някой явно е забравил езика.
Отправи бесен поглдд към момчето до Елиза,което все още бе без тениска.
-Между другото ако случайно не се помните Джордан,Елиза.Елкза,Джордан.-размаха ръка помежду им доката минавале с което разбира се одари приятелката си.
-Чакай каза ако не се ппзнаваме...-Елиза за пръв път чу гласа му откакто беше влязла.Бе мек и приятен.Сигурно пееше.
-Ами все пак ти си ми братовчед а тя ми е най-добрата приятелка.А и учите в едно училище от колко три четири години вече.-Джордан кимна.-Моля ти се облечи си нещо.
Мая задърпа Еллза към стаята си.Преоблрче се набързо а момичето оправи кпсата й.След като нанесе и грима и двете се усмихнаха на резултата.
-Защо изглеждаш нервна?-попита я Мая.
-Просто не съм свикнала с толкова грим и рокли.Това не съм аз.-приятелката й й се усмихна.
-Обвивката се мени но сърцевината си остава същата.
-Какво по точно ми цитираш?
-Мен.-и двете започнаха да се хилят но бяха орекъснати от звънеца.
Беше Даниел .Когато влезе прегърна Мая и я поздрави като й връчи подарака.
-За малко да забравя.-Елиза бръкна в чантата си и извади две гривнички.Бяха като парченца от пъзел окачени на червено конче.
-Само не плачи или грима ти ще се размаже.
И двете се усмихнаха и сложиха гривните.
-Е?...така де къде е приятеля ти.-Мая напсува Даниел задето развали момента нос лед това сърцето й започна да бие лудо.
-Той закъснява.
-Чакай,чакай.Значи си казала на него за този мостерозен непознат а на мен не.Ще си помисля дали да си взема гривната.
Звънеца би и Мая бавно пристъпи към входната врата.Едно бе да се чреструва пред Даниел,но Елиза...Беше мислила да й каже но не знеше как ще постъпи все още.Натисна бравата и русото момче влезе.
-Е запознайте се с приятеля ми.Това е Габриел.
Елиза стоеше потресена зад Джордан който беше слязъл преди селунди.Премигна няколко пъти за да бъде сигурна какво по точно вижда.Габриел,стиеше прегърнал най-добрата й прителка през кръста,и все още не я бе забелязал за щастие.Сега всичко й се изясняваше силуета в тъмното който й се бе сторил познат и листчето с името му.Как не го бе разбрала по-рано?Джордан все още стоеше пред бея пречейки на който и да е да я забелржи.В следващата секунда целия й свят се срина.Мая се наведе към Габриел и го целуна по устните.Това което я съкруши бе че той й отвърна.Момичето започна да го запознава с всички.В мига в който подмина Даниел Джордан се отдръпна казвайки едно "Първо път на дамите."Погледа на Габриел когато я видя бе леко казано изнедан и отчасти обътюркан.
-И това е Елиза,най-добрата ми приятелка д кояти ти толкова искаше да се запознаеш.-той седеше потресен взерайки се в момичето.-А ти госпожичке ако му споменеш един лош факт за мен !
-Аз трябва да отида до тоалетната.-каза оставяйки приятелката си леко изненадана а Габриел с изражението си от преди малко.
Усещаше как всичко около нея се върти,както и няколко спуснали се сълзи.Влезе в банята у заключи вратата.Ако това не бе съдба момчето в което бе непоправимо влюбена се оказа гадже на човека за който би умряла и убила.На най-добрата й приятелка.В следващта секунда опря кърба си на студената стена и се свлече надолу хващайки колената си.Не я интересуваше нито рокляте нито грима който вече бе станал на нищо.Единственито което искаше бе да се махне от тази къща.Но не можеше да направи и това.Изправи се и извади спирала и фондцотен от чантата ди.Нанесе ги бавно и старателни.Каъюто пред очите й бе целувката им.Или по-скоро момента в който той й отвърна.За бога та преди седмица същото момче седеше срещу нея на тяхното място в парка и се канеше да я целуне.Помисли си дали Мая и Габриел са били заедно тогава.Да тя се бе върнала само ден преди този инцидент но нищо не  е невъзможно.Ако бе така това щеше да срине Елиза още повече.
Дооправи грима си и слезе на долния етаж.Видя приятелите си наредени в нрък около ниската масичка а ба нея имаше стъклено шише .
-Ще играем на истина или предизвукателство идваш ли?
-Не  не мксля.
-Как не сядай Елиза.-наееди й Мая.
Момичето погледна хората избягвайки поглед на Габриел.Реши се и седна между Даниел и Джортюдан.Синеокото момче вдигна погледа си към не1 и й се усмихна топло,с усмивка на йляго тя  отговори.А Даниел просто се взираше вМая и Габриел със странно израженое.

...и новата глава с която  ви се реванширам че вчера не обновявах.И така днес е важен за мен ден ,защото човека който може би обичам най-мнпго се върна в България е не завинаги но за достатъчно дълго.Нямам търпение да те видя,обичам те!И сега сигурно се питата какво ще стане с този ами и аз не знам какъв -ъгълник койго се оформи?Ами Джордан дали ще има роля в него или просто ще бъде опора на някое от момичетата?Това е днес.
HappyForNow....