What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

7 част

-Мая.-Елиза се загледа в момичето ,без да повярва че наистина е тук.
-Не мога да повярвам ,че най-накрая те виждам.-чернокосото момиче се метна на врата на проятелката си.Сякаш не се бяха виждали от няколко седмици,а не от години.-Ко.сата ти.Къса е.
-Аха.-това бе ефинственото което успя да каже.
-Много се надявам да се паднем в едни и същи класове.Боже ,чак сега осъзнавам колко си ми липсвала,ЕЛиза.-каза всичко на един дъх ,а брюнетката стоеше и я гледаше сякаш е изложена в магазин.В следващата я прегърна.Аромата,все още си го спомняше.И как не.Тошкова безсънни нощи са имали ,приживели са всичко,но накра1 винаги са били опора една за друга.И сега след толкова време това не се е променило.Това момиче бе променило Елиза,бе я направило общителна ,помогна й да открие истинското приятелство.И тя нямаше да я забрави или да я замени.Сега отново бяха заедно ,две приятелки които бяха разделени ,но не и отчиждени.Защото любовта не изчезваше заради километрите и разстоянието,а заради това че някои хора се отказваха ,отказваха се да се борят.Ала това не бе присъщо нито за Мая ,нито за Елиза.От окото на Мая се спусна чиста сълза ,което бе неприсъщо за нея.
-Не плачи.
Двете се првгърнаха,защоро знаеха че тези сълзи са едни от най-хубавите.Сълзи от щастие.Елиза забеляза движение зад себе си.Даноел.Съвсем забрави ,че той я чакаше в библиотеката.Обърна се към него.
-Извинявай ,че се забавих.-Елиза му се усмихна.Момчето прокара дългите си пръсти през тъмно кестенявата си коса,която необичайно стърчеше на няколко ппсоки.
-Няма проблем,аз сега отивам към библиотеката.-направи малка пауза,през която погледа му се насочи към Мая.-Ако искаш може да се видим след часовете.
-Не няма нужда.Ти тръгвай , а аз ще те настогна.-Даниел кимна и се отдалечи от двете момичета.
Мая се засмя  и посочи момчето.Елиза знаеше отлично какво значи това и преди й бе правила такива знаци.
-Правим проект по биология.-защити се тя след което извъртя очи и настугна Даниел.

*след един час*
-Кои животни да прибавим към групата на трипластните?-попита Даниел и затвори очи за минута.Елиза се загледа в него.Беше различен.Държеше се съвсем нормално с нея.Един от малкото,тужно си пропомни мо ичето.
-Знам само ,че ако не тръгнем сега ще закъснеем за часа по литература.-той рязко отвори очи и започна да прибира нещата в чантата си.
Излязоха от библиотеката и се отправиха към стаята за часа .Елиза се настани до Мая.Беше много щастлива че повече от часовете им съвпадаха.
-По време на обяда трябва да отида при директора ,за да обсъдим някои неща за преместването.-нещото кпето впечатли Елиза кпгато видя за шръв път Мая бе ,че првд хората се държеше съвсем нормално,а когато останеха само двете ,ами с една дума положението ставаше интересно.
След като часа свърши ,Елиза слезе в столовата и си взе сандвич и сок.Беше преполовила храната си,когато телефона извибрира.Имаше съобщение от music_boy.
Music_boy:Чудех се защо не си публикувала нищо от доста време.
Happy For Now:Просто нямам вдъхновение.
Music_boy:Не си изпечена лъжкиня,за сведение.
Happy For Now:За какво ми е да лъжа?
Music_boy:Не знам но нещо ми подсказва че го правиш.Винаги намираш правилните думи не само във фразите,но и в най-простите съобщения.Така че това с вдъхновението е малко,ами не знам ,изтъркано.
Happy For Now:Добре де ,прав си това не е причината.
Misic_boy:Тогава каква е ?
Happy For Now:Много си досаден Знаеш ли?
Music_boy:Тогава защо продължаваш да си пишеш с мен?
                  Тук ли си?
                  Добрв не ми      отговаряй,просто сподели защо не публикуваш повече.
Happy For Now: Меже би защото някой ще разбере коя съм?
Music_boy: Това толкова лошо ли е ?
Happy For Now:Мисля че не съм ъова което повечето очакват.
Music_boy:А замисляла ли си се ,че е възможно да си по-добра пт това което те си представят.

Елиза излезе от чата и се запътк към стаята по биология.Щеше да седне на чон където обикновено седеше ,ала се сети че работят по двойки и сеьна до Даниел.
-Здрасти.-поздравия тъмнокосото момче с обичайната си лъчезарна усмивка.
-Здравей.-измърмори замислено,без да го поглежда.
Момчето разбра че не й се говори и се обърна напред.Елиза си припомняше отново и отново разговора с misic_boy.Ами ,ако той  е прав?Ами ако тя  е нещо повече от това което другите си првдставят?Изведнъж страхът всички да разберът коя по точно е Happy For Now я обзе и забрани на тези мисли да се появяват в съзнанието й.Което беше все едно да си забрани да диша.Една ръка която се размаха пред нея я извади от размишленията.
-Ехоооо,Елиза,часът свърши.-Даниел все още размахваше ръката си ,но като видя че го е забелязала спря моментално.-Къде се отнесе?Викам ти от десет минути.
-Просто мислех.-сви рамене момичето и взе чантата си ,като напъха всички тетрадки и учебници яътре.-Това е последния ни час нали?
Даниел комна и се присъедини към момчетата които отиваха да игтаят баскетбол.Елиза и Мая се бяха разбрали ,Мая да остане у тях тази нощ,заради това като се намериха се отправиха направо към къщата на Елиза.
-Е как бе първия ти ден?
-Всъщност много добре.Знаеш ли за  HappyForNow.
Кпгато чу името Елиза се стъписа.Мая нямаше как да подозира че  е тя.Просро нямаше как.
-Ъъъъ...да .Защо?
-Прощетох няколко от нейните постове и е наистина добра.Ала никой не знае коя е.-Мая вдигна рамене.
-Аз отивам до банята ,за да си почистя лицето.

След около десет минути чу виковте на Мая ,която я викаше отчаяно.Елиза прекъсна почистването на грима си и се въна в стаята.Мая седеше права и бе надяесена над телефона.Но не бе нейния,а този на Елиза.Телефона ,в който бяха разговорите й с music_boy и профила,нейния профил ,на Happy For Now.Пое си дълбоко дъх и пристъпи към приятелката си.
-Ти ли си Haply For Now?-израженоето й бе неразгадаемо.

....Ето я и новата глава.По-дълга от 600 думи естествено но в това няма нищо лошо,нали.Извинявам се хилядите правописни грежки просто съм от телефон и ами посателите ще ме разберът.Исках да питам някой посещавал ли е блога ми,има го в профила ми.И ако да какво мислите.
HappyForNow.....