What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

22 част

HappyForNow : Ще те питам нещо... още ли искаш да се запознаем?

Елиза стоеше пред компютъра няколко минути , ала отговор не последва . Може би той изобщо не искаше да знае коя е ? Може би просто искаше да разкрие това , което всички тайно се питаша , а именно коя е HAppyForNow ? При тази мисъл нещо в нея се пречупи. Не можеше да си представи , че преди има няма две седмици бе наистина щастлива . Без всички тези проблеми . Тя вдигна поглед към компютъра , когато видя разфвияване по екрана . Онези три тъпи точици , така ги мразеше .

Music_boy : Да , разбира се , но знам , че ти не . Нямам си и на представа , защо ме пиоташ това , но когато си готова ще се радвам да се запознаем .

HappyForNow: Да , наистина съм объркана , но искам да се запознаем .

MIsic_boy: Значи ще ми кажеш името си ?

Елиза се замисли какво да отговори . Не знаеше дали бе готова когато се върне на училище да се срещне с него , щеше да получи инфаркт . Трябваше да измисли нещо друго , затова преди да се е разубедила написа бързо .

HappyForNow: Не

Music_boy: Но ти каза , че искаш да се запознаем , не разбирам нищо.

HappyForNow: Става ли да се видим утре при езерото в парка?

Music_boy : Да , супер . Там в 10 ?

HappyForNow: Ок .

Тя напусна чата и немощно легна назад , опирайки се на възглавницитъе . Как така събра целия този кураж , за да направи това току що? Задаваше си този въпрос пет минути , но винаги отговора го нямаше . Замисли се за Габриел , за очите му , очи в които бе способна да се изгуби . Веднага си забрани да милси за това , пресегна се и взе слушалките от нощното шкафче .

По незнайна причина му имаше доверие . Та , дори не знаеше истинското му име . Ами ако се окажеше някой изнасилвач или сериен убиец?

"За бога , Елиза , спри да си мислиш такива абсурдни неща. Все пак учите в едно училище!!!" смъмри тя подсъзнанието си . Навън вече се бе съмнило , и момичето чу как я викат за вечеря . Слезе бързо от леглото , за което веднагически съжали. Беше забравила за глезена си , изпсува тихо и излезе , поемайки по стълбите надолу .

- Е , как бе денят ти ? - попита я леля й , опитвайки се да се държи нормално . Елиза се запита какво да каже "Нищо особено , само дето си разбих сърцето сама като казах на момчето , в което съм влюбена да не ме търси повече , Както и че може би всичко , за което се старах ще отиде по дяволите , защото ще се запозная с един напълно непознат , кйто може да кеже на цялото училище коя съм . Съвсем нормален ден !" Не това не ставаше , дори изобщо .