What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

втора глава

След като часът свърши Елиза изчака всички да си тръгнат и излезе бавно от стаята.Въпреки надеждите й учителят им бе дал 30 задачи за домашно.Имаше чувството ,че всички я наблюдават.Притисна още по-силно книгите към гърдите си и заби поглед в земя.Застана пред шкафчето си и набра комбимацията ,която бе 2-6-4.Погледна програмата и исумтя от недоволство като видя какво е записано като втори час.История.Единствения предмет ,който мразеше.Взе учебника си и заключи наново шкафчето.Чу кикот и се обърна с лице към коридора.Загледа се в червенокосото момиче ,което разговаряше с момчето от часа по математика.Елиза си припомни как се казваше...Даниел.Беше си помислила ,че е нормален.Но сега това усещане се бе изпарило.Все пак говореше с Аманда,известна като кралицата на училището,и за тези които не я харесваха ,кралицата на злобата.Погкеда й се извърна от тях  и тръгна към стаята по истори.Даниел я забеляза и се обърна към Аманда.
-Кое е това момиче?-попита без да знае защо.
-Тя ли?-посочи брюнетката.-Май се казваше Елиза или нещо подобно.
-Доскоро.-Аманда му отправи зашеметяваща усмивка,на която той дори не отвърна.

На обяд Елиза си избра сандвич с пишешко и вода.Единственото,което ставаше за ядене в училището.Усмихна се любезно на готвачката и се отправи към масата до прозореца.Там й харесваше защото светлината беше идеална за четене ,а и никой друг не сядале на нея.Извади книгата си и вложи цялото си внимание в бея.Това бяха единствените четиридесет минути ,в които можеше да прави бещо норнално,или по-скоро нормално за нея.Останалите сякаш се опасяваха ,че ако докоснат някоя книга ,тя може би щеше да ги погълне цели.Усети как някой седна на стола свещу нея и объркано вдигна поглед .Беше Даниел.Усмихна й се ,а в ръката си държеше нещо.
-Здравей,Лиза.Извинявай,просто исках да ти дам химикалката.-ппдаде й я и се усмихна.-Нямах намерение да те прекъсвам.
-Името ми е Елиза.-смръщолеви момичето и затвори книгата си.
-Знам,просто си помислих ,че те наричат така.-при тези думи тя го погледна невярващо.Не си спомняше да му е казвала името си.
-Не ,не го правят.
В този момент звънецът съобщи края на обяда.Елиза взе учебниците си и се отправи към кабинета по истори.

За щастие останалите часове минаха спокойно .Елиза имаше чувството,че са в казарма,а  не в училище.За един ден им бяха дали повече домашни отколкото за една седмица.В края на деня коридорите се изпълниха с щастливи възклицания.Момичето прибра нещата в чантата си и се отправи към изхода на сградата.След петнайсет минути вече отключваше врата на къщата си.Забеляза,че на огледалото имаше залепена бележка от леля й.
"Днес може би ще закъснея.Оставила дъм ти пари ,за да отидеш до близката пицария ,ако огладнееш.
С обич,Джес."
Елиза се усмихна на последните думи ,смачка малкото листче и го хвърли в кофата.Знаеше ,че Джесика винаги ще бъде до нея и няма да я изостави.Качи се в стаята си и се преоблече с нещо по-удобно.След три уморителни часа вече беше готова с домашните за другия ден.Излегна се на леглото си и устанори ,че под ръката си имаше нещо.твърдо.Зарастаршува из завивките и измъкна текефона си.Зарадва се при вида на кейса на Supernatural.Любимия й сериал.Имаше двайсет известия.Махна тези от Facebook и Instagram,които бяха само четири.Всички други бяха от блога й.Да точно така.Елиза имше блог.Едно от малкпто хубави неща в жовота й.Беше го започнала в края на миналата учебна година.Пишешеразлични свои мисли,но и истории,нещо като кратки книги.Биваше я в това,а най-важното бе ,че й харесваше.Пишеше под псевдонима Happy For Now,защото блога й бе на стената на училището .
-Ако някой разбере ще умра на място.-измрънка под носа си и легна върху десетте възглавници натрупани върху леглото.

...ето я и новата глава.Надявам се да ви е харесало.Ще се старая всяка глава да е горе долу 600 думи.Днес вечерта е възможно да кача следващата...