What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

18 част

След като закусиха Мая се върна в стаята си , Елиза започна да прибира нещата в чантата си.Чак сега забеляза , че Крис обикаля нервно из хола.Момичето се приближи към него .
-Всичко наред ли е ?-той я погледна и се усмихна.
-Ами,май да.-Елиза само се измя тихо на неговото "май да".-Добре де.Просто си милих за ....ами за някой.
-И кой този някой?-попита .
-Няма значение.-Крис сви рамене и се качи горе.
-Странно.-каза тихо Елиза.

Взе чантата си и след като се увери че телефона и ключовете й са вътре отвори вратата и излезе.Когато леко студения въздух докосна голите й крака , й стана по-добре.Чак сега разбра колко бе изморена.Сложи слушалките си и пусна любимия си плейлист.Не одкаше да се прибира защото днес Джес бе в отпуска и щеше да й задава въпроси как са си изкрали , а тя прлсто нямаше да може да съберв сили и да каже "добре".Искаше й се да върне времето назад и да не бе утишла на партито.Но бързо изтри тази мисъл.Поне бе разбрала какъв е той.Спря се като попарена посредата на тротоара.Нямаше право да ми се сърди.Никога не бе направил нещо което да й подскаже , че я харесва.Нищо освен онзи опит да я целуне, за който вече и тя не бе сигурна че е бил точно такъв.Габриел нямаше вина , че тя се бе влюбила в него.Беше й приятел,с който можеше да споделя всичко.Не искаше това да се променя.Имаше нужда от него.Дори това да значи всеки път когато го види част от нея бавно да умира.Имаше нужда да говори с него,да му сподели проблемите си.
Седна на една пейка и извади телефона си.Несигурно првори чата им и започна да пише.
Елиза:Здравей.
Габриел:Здрасти.Аз не очаквах пе ще ми пишеш отново.Дори си мислих че си ми изтрила номера.
Елиза:Възнамерявах да го направя.Но нещо ме спря.
Габриел:Какво?
Елиза:Може лида се видим и да поговорим?
Габриел:Добре.Аз ще бъда в парка след двайсет минути.
Елиза:Добре.

Излезе от чата и си пое дълбоко въздух.Какво за бога правеше?Стана от пейката.Помисли си да мине през тях за да се преоблече , но така щеше да закъснее.Затова се отправи направо към парка.Нямаше нужда да го пита за къде става въпрос.Знаеше , че Габриел имаше предвид тяхното място.Потръпна при мисълта.
След петнайсет минути пристигна на мястото и се огледа за момчето.Все още го нямаше.Остави чантата си на пейката и се приближи до реката.Тя шумолеше тихо, създавайки успокояващ звук. Загледа се в нея.Спомни си как като малка с радителите си ходиха до язовира за да плуват и лпвят риба.Няколко сълзи се спуснаха по бузата й ,но не си нашрави труда да ги изтрие.Нямаше сили да го направи, не и когато мислише за тях.Тази болка се бе загнездила в нея от прекалено дълго време за да успее лросто да я забрави.
-Защо плачеш?-обърна се светкавично и видя Габриел.-Съжелявам , не исках да те уплаша.
-Няма нищо.-насили се да му се усмихне.
-Искаш ли да седнем?-попита посочвайки с поглед дървената пейка.Елза просто поклати глава.-Добре,тогава ше стоим тук.За какво искаше да говорим?
-Ако не си се сетил сам,може направо да си вървя.-измя се въпреки болката и се обърна Габриел я хвана за китката.При допира му ръката й изтръпна и момчето я пусна.
-И вчера ти казах че съжелявам.Аз...трябваше да ти кажа.Но не подозирах , че изобщо се познавате.
-Няма откъде да подозираш.Извинявай,просто реахирах пребързано.Не съобразих че с думите си те наранявам.-той изглеждаше наитина изненадан от казаното.Сълзите отново започнаха да се стичат по бузите й.-Истината е че не искам да загубя.Имам нужда от теб.
Дори не осъзнаваше какво говори.Сълзите сякаш прогаряха кожата й , оставяйки след себе си белези.В следващия миг усети как я прегърна.Както винаги нейната кожа бе ледена , а неговата тола,почти гореща.Усещаше аромата му.Габриел погали косата й опитвайки се да я успокои.За пръв път бе толкова близо до него.За пръв път тя бе уязвима и напълно открита.Но не можеше да й каже истината , не можеше да й покаже какво чувства.Чувства в които дори и той самия не беше сигурен.Може би някпй ден всичко просто щеше да се нареди от самосебе си.Помисли си , че живота ги бе срещнал с някаква цел.Защо иначе точно в онази вечер пицарията в която идваха най-много десет човека бе препълнена.Защо иначе единственото свободно място тогава бе до нея?Усмихна се и бавно пристипи назад,отдекяйки се от момичето,въпреки че сърцето му казваше да я държи и да не я изпуска.
-И аз не искам да те губя,повярвай ми.-Елиза събра смелпст и го погледна.-Никога не съм имал приятел на който мога да споделя какво наостина ми се върти в главата ,без да ме помислят за луд.Но сега имам теб,единствената достатъчно лида за да се конкурира с мен.
-Извини ме.Но не аз съм скачало пт втория етаж заради палачинки.-размаха пръст пред лицето му.
-Е да.-призна си той.-Да кажем че си на второ място.Приятели?
-Приятели.-отново я прегърна но този път за секунди,които и за двамата се сториха като часове.
-Аз трябва да вървя иначе келя ми ще откачи съвсем.-и двамата се засмяха .

Когато Елоза се прибра най-напред съблече роклята и си облече клин и сободна тениска.Беше 13 часа и имаше достатъчно време да прави каквото иска.Легна на леглпто и взе лаптопа си .Избра да догледа ппследните епизоди на седми сезон на"Supernatural" .Беше зарибена по този сериал.С една дума обичаше го.Ппгледна датата и установи че е 13 октомври.Скоро идваше Хелуин.Не го бе празнувала от няколко защото й напомняше за Мая , но тази година си каза че няма да го прочусне.След няколко часа Джес влезе в стаята й или по-скоро нахълта.
-Защо си облечена така?-попита като повфигна вежда.-Не ми казвай че си забравила.
-Не , но ако нямаш против ми кажи за кое по-точно.-усмихна се невинно.
-За вечерята с бизнес партньора ми.
-А,да.Но не разбирам едно. Защо и аз трябва да присъствам?
-Той има син на твоята възраст.Заради това.Облечи си нещо.-след малка шауза и умоляващия поглед на племеницата й добави.-Не е нужно да е рокля.Идват след десет минути побързай.

Елиза стана от леглото и отвори гардероба си.Забеляза подходящо облекло и го облече бързо.То се състоеше от тъмно сини дънки ,бяла риза която й бе от няколко години и поради това бе по тялото й.Огледа се в огледалото и теши да добави и един син половер без ръкави.Готово.Точнп в нейн стил.Без рокли , без грим и най -важното без токчета.Пусна косата си я среса,което й отне двойно вече отколкото обличането.След това я върза на доста несръчно кокще и бе готова.Оправи покривката на леглото и слезе на първия етаж .Все още ги нямаше затова извади телефона си.Трябвале да св извини на misic_boy за отношението си.Отвори чата и започна да пише.
HappyForNow: Съцелявам за вчера наистина.Просто много неща ми се случиха и бях наранена.Извинявай.Надявам се да успееш да ми простиш . Ако и из успея де...
(seen)
Поне го бе видял.Имаше напредък.В този момент на вратата се звънна и тя отиде да отвори.Това което видя я изнеда...доста.

...ето и нлвата глава както обещах.Забави се защото е ами доста дългищка както зажелязахте.Този път знам какво ще се случи в следващата глава -Хахаха.(Извинете за това напоследък ми става нещо.) Сега почвам първата публикация в блога (който можете да откриете в профила ми).Дали на врататае е Габриел или някой друг?Ще разберете тази седмица😂😂😂(наистина ми става нещо).
HappyForNow...