What If( Daniel Skye And Gabriel Laceup BG Fanfic)

20 част

Мая седеше с леглото си , усмисляйки цялата ситуация . Дали бе сгрешила? Просто трябваше да говори с Даниел , а не да прави тази глупост . Имаше нужда от съвет , но си нямаше и идея как ще реагира Елиза. Можеше да се довери единствено на нея. Легна по гръб и се загледа в тавана .В този момент вратата се отвори и Крис влезе. БЕз дори да я погледне легна до братовчедка си. Седяха без да кажат нищо около десет минути.

- Е , ще ми кажеш ли какво става?-обърна главата си така че да го вижда.

-Аз съм идиот.-момичето го погледна изненадано , приканвайки го да продължи.- Просто се скарах с едно момиче . Не знам какво да правя.

-Не искай съвети от мен.И аз не съм цвете за мирисане в тази област.-сви рамене.

-Да нямаш проблем с Габриел.-изправи се рязко.-Ако ти направи нещо , кълна се...

-Нищо не ми е направил . Успокой се , защитнико.А и ако нещо такова стане знаеш , че сама ще го сритам.-усмихна се .- А сега кое е това тайнствено момиче ?

-Кой е казал , че е тайнствено?

-Стига де , досега дори не си я споменавал. Коя е ?-той й се изплези и излезе от стаята викайки.

-Иска ти се да знаеш.-Maя се засмя и стана от леглото.

След като откри телефона си реши да звънне на Габриел.Набра номера и след третия сигнал момчето вдигна.

Мая:Здрасти.Обаждам се да те питам дали днес си свободен . Искам да поговорим.

Габриел:Ами , добре .След десет минути пред фонтаните.

Мая : Става до след малко.

На вратата се звънна и Елиза бавно се приближи и я отвори.Изненада се когато видя Крис , който й се усмихваше.

-Здравей , какво правиш тук?В десет сутринта.-попита като го пусна да влезе.

-Искам да видя как е пациентката ми.-и двамата се засмяха.-Всъщност ми бе скучно и се сетих , че имаш нужда от радвишване. Така че и двамата печелим.

-Добре , но за малко , защото ако не си забелязал имаме да пишем две есета на тема произведения на Шекспир.- не знаеше защо но около Крис не бе стеснителна , чувстваше се така сякаш се познават от години.

-За два часа няма да избягат !Обувай се .- момичето кимна и се насочи към рафта с обувките.Завърза връзките на кецовете си и излязоха.

Вървяха няколко минути в мълчание. През които Крис ставаше неспокоен , но бързо успяваше да прикрие това. Ала Елиза бе наблюдателна , и скоро просто нямаше как да не попита.

-Какво ти става? - момчето я погледна объркано , а тя повдигна вежда.

-Добрв де. Има едно момиче. Мисля че изпитвам нещо към нея. Номне знам как да й го призная. - не спомена само , че не.се познават. - Някакви идеи.

-Направи нещо романтично , нещо запомнящо се. - Крис се замисли и след няколко секунди се усмихна доволно.

Но преди да успее да каже нещо чуха познати гласове. Двамата се спогледаха и се насочиха към източниците им. Мая и Габриел.

- Трябва да й кажем. - каза момичето водимо притеснено.
- За мен няма значение. Това е твоя тайна , Мая. Не моя. Прави каквото мислиш за най-добре. - каза спокойно въпреки че му се искаше Елиза най-накрая да разбере истината.

- Кой какво да разбере? - намеси се Крис , провличайки погледите им.
Мая и Габриел се спогледаха отчасти учудени , отчасти уплашени от следващите няколко минути.

... Завърнах се!!! Извинете за ОГРОМНОТО отсъствие. Просто нямах идеи. Надали е останал някой който да следи историята ми , но нищо. ....