Мислите й се въртяха и не я оставяха да спи.
През деня,Мегън се чудеше да сподели ли на годеника си за предложението направено й от Естел.Взимайки решение да му каже,тя веднага съжали,защото Фредерик избухна в истеричен смях:
-Точно теб ли избраха?Не ми казвай,че от всичките работници ,избраха точно теб...Та ти не можеш и носа да си избършеш без помощта на родителите си!
И дори в този късен час,докато той спеше не пробудно до Мегън,думите му още кънтяха в главата й без да й дадат миг покой.Установи,че колкото и да му се ядосваше,Фредерик имаше право.Тя беше несамостоятелна и лигава ,неспособна да се справя сама в живота.Стига!Трябваше да се промени!Дотегнало й бе и нямаше да продължава да води такъв начин на живот.
Стана,облече халата си и тихо излезе от спалнята с телефон в ръка.Още в коридора набра номера на Естел и зачака.Готова да затвори,Мегън чу сънения глас на работодателката си:
-Извинете,не се съобразих с късния час...
-Мегън?...Не се притеснявай всичко е наред.-все пак това бе работничката от която й зависеше цялата идея.Тръпка съмнение премина през Мегън ,но тя издиша спокойно и каза:
-Идвам !Мисля,че наистина съм готова да се справя.
-Знаех си,че ще няма да постъпиш глупаво.
-Мога ли, само да ви помоля за нещо?
-Да,разбира се.
-Подгответе всичко за пътуването ми час по-скоро.-с тих и треперещ глас Мегън добави-Не знам дали няма да се откажа,ако имам време да умувам.
-Не бери грижи.От тук поемам аз.
-Лека нощ и съжалявам,че ви събудих.
-Няма проблем.Лека нощ и на теб-след което разговорът приключи.Мегън не осъзнаваше какво бе направила,а вместо това взе завивките си ,легна на удобния диван и заспа като бебе.Забравяйки за всичките си проблеми,тя не подозираше какво й е подготвила съдбата.
YOU ARE READING
Help Me (BG)
Mystery / Thriller"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Спокойствие обзе душата й. Всичко е наред Питър и Салил са останали живи .Въобще не й мина през ума ,че...
