Help Me (BG)

Глава 41

  Само три дни!Три дни и адът свършва!

Въпреки,че това бяха опорните изречения,за Мегън тези седемдесет и два часа се нижеха страшно бавно.Стоейки си в апартамента тя усещаше всяка изминала секунда ,като век .Трябваше да се разсее,за да мине времето по-бързо.

Реши,че е време да разплита кашите,които сама забърка вместо да бездейства.Ник бе загубил работата си ,заради постъпката си.Той бе помогнал на нея,сега време беше Мегън да помогне на него.

Отиде до къщата ми,в която не веднъж беше ходила като малка.Почука плахо на вратата.Пристъпи в уютното местенце и видя Ник по анцунг да разтребва жилището си.Нямаше нито жена,нито деца,затова може би любовта му към Мегън бе толкова силна.

Виждайки я той я прегърна сърдечно.

-Мила моя,какво правиш тук?

-Ник...дойдох да поднеса огромните си съжаления,че трябваше заради мен да понесеш цялото унижение и критики на родителите ми и сега остана работа.Знам колко държеше на всичко:на авторитета си,кариерата си,родителите ми...а аз всичко засипах.Знам,че с едно извинявай няма да оправя нещата ,но искам да знаеш,че винаги ще съм до теб.Ник ,обичам те!

Беше права,родителите й го бяха опозорили пред цялата кантора,бяха опетнили името му и го бяха изритали от работното му място.Нито за миг обаче не съжали.Знаеше,че помага на единственото същество,което заслужава подкрепата му ,така че ако се наложи пак би си заложил главата в чувала.Всичко това се четеше в кротките му очи.

-Ела тук ,прекрасна моя.-последва дълга прегръдка.Мегън се подаде на емоциите си и се разплака.-Не се сърдя,дете мое.Ти си изключително силна!-говореше й той през рамото.-Вярвам в теб!Радвам се,че по един или друг начин успах да ти помогна.Гледах те по телевизията.Уникална си!Зад теб съм!

-Знам!-едва успя да каже Мегън.

-Искам обаче да се сдобриш със Сара и Джон.Не може така.Опитай моля те...заради мен!

-Прав си.Трябва да се опитам,но ако нищо не стане няма да направя нищо повече по въпроса!

***

Беше лесно,нали?

Стоеше на прага на родния си дом и все още не бе решена какво точно да каже и да направи.Боеше се...от нападките им и обвиненията им.Това нямаше значение,Мегън бе длъжна да го направи!Поемайки дълбоко дъх тя влезе в къщата.

-Мегън!-възкликна майка й и я прегърна още преди детето й да е преминало прага на вратата.Зад косите на майка си,Мегън посрещна студения поглед на баща си.

-Какво правиш тук?-попита я той.-Да не би пак да ти трябват пари или по-конкретно акции на стойност четири милиона долара?

-Не!Искам да ви кажа нещо и после си тръгвам!

-Слушаме те!-студенината в гласа му ,накара Мегън да се амбицира и да каже всичко,което таеше в себе си.

-Винете ме!Обичам Майкъл!Доказахте ми ,че моите чувства не ви касаят,така че кого обичам и кого-не ,е без значение за вас.Помислете само върху това,че щях да съм мъртва без него.Бяха готови да ме убият!Не ми пука нищо друго освен,че утре го освобождават!Ще живее при мен и никой няма право да ми каже нищо,защото апартаментът е мой.Ще бъда с него искате или не!

-Ясно!Готова ли си да се откажеш от всичко?Охолство,име,имущество,класа,тежест сред обществото?Готова ли да загърбиш всичко и да забравиш за безгрижните дни и най-вече за нашата подкрепа?

-Джон!-неодобрително го смъмри Сара.

-Мегън, чакам отговора ти!-настоя Джон с очи вперени в детето си.Студени и непроницаеми.

-Готова съм на много повече!

Ставайки от дивана,на който седеше до сега,Джон отиде при Сара и Мегън.

-Интересно.Такъв отговор спечели вниманието ми и...уважението ми.Сара-съпругът се обърна към жена си-в такъв случай готова ли си да посрещнеш новия член на семейството?

-Няма как да не съм!-последва отговорът й.

-Но вие...

-Отсъствието ти ни даде да разберем какъв би бил животът ни без теб.Нищо!Вече бяхме взели решението си да те подкрепим!

-Тогава какви бяха тези въпроси,тате?

-Исках да проверя дали това не е една от поредните ти прищявки.Исках да видя дали този човек си заслужава да бъде приет при нас.Показа го и го доказа!Ще го приема и аз,щом видях пламъка в очите ти.Пламък,който до сега не бях виждал в тези сиви, прекрасни очи.Кой съм аз да заставам между такава любов!Ела тук сладкиш мой!-след което Мегън потъна в бащините обятия.