Help Me (BG)

Глава 43

  -Кажи ми,че това е последният ти багаж!

-Майкъл трябва да си взема всичко,не искам да се връщам повече тук.Вземи и помогни малко,вместо да се оплакваш.-отговори Джонатан подавайки поредната чанта на Майкъл.

Изминалите шест месеца бяха изключително динамични.С Мегън заживяха заедно,в апартаментът й.Работеше на три места,за да може да бъде финансово независим и да помага на Мегън.Двамата решиха,че ще бъде много по-добре да не разчитат на родителите й за помощ ,а за Майкъл щеше да е огорчително да живее на техен гръб.

От начало беше трудно за всички.Обстановката и атмосферата беше неловка и обтегната при първите срещи на Майкъл с Джон и Сара,но в последствие го приеха,като член на семейството.

Финансовият старт също беше труден,но вече се справяха доста добре,дори вече събираха пари за целите си.На първо време бяха доброволци в програми за подпомагане на потърпевшите и близките на хора загубили живота си по време на терористични актове.Създадоха множество проекти,чрез които събираха пари за борба с тероризма и войната.

Запозна се с прословутите Питър и Салил.Оказаха се изключителни хора и в последствие станаха и негови близки приятели.

Единственото,което продължи да го дерзае беше Джонатан,който остана в Сирия.Държеше да го върне при семейството му и успя.Ето че днес бяха дошли с частния самолет на семейството(първата им и последна помощ от семейство Смит)за да го върнат.Нямаха търпение да се махнат от това спиращо дъхът и смразяващо кръвта място.

-Майк,готови ли сте?-изтръгна го от ретроспекцията гласът на Мегън.

И въпреки,че нямаше от какво да се притеснява,защото заедно с нея,отвън чакаха телохранителите и пилотът,ледена тръпка се промъкна в сърцето му и гласът на страха отекна.

-Почти...Джонатан побързай!

***

Чакайки ги, Мегън лежерно разравяше прашния път с крак.Не можеше да повярва що за година беше тази.Беше заложница и на няколко пъти щеше да изгуби живота си.Бореше се със зъби и нокти и за оцеляването си,а и не само за нейното.

Най-запомнящата се година!

Докато разриваше прашният чакъл под себе си,блестяща искрица привлече вниманието й.Клекна и поразрови съвсем леко с ръка .Натъкна се на верижка.

Остави я без думи.

Няма начин това да беше същият накит на екзекутирания християнин...нали?

Сребърното кръстче лежеше в дланта й,а финият надпис напълни очите й със сълзи"Бори се до край!"

Ето ги,излизаха от къщата усмихнати и готови да се връщат у дома!!!

Като заемаше удобно място до Майкъл в самолета ,Мегън с радост откри,че всичко случило се до тук ,от една или друга гледна точка беше чудесно.

Поглеждайки към верижката установи,че не съжалява,че стъпи на тази мрачна земя...нито преди,нито сега!Пъхна сребърния накит в джоба си ,облегна спокойно главата си на рамото на Майкъл и се наслади на полета.