Help Me (BG)

Глава 15

  Пак ми е направила от любимите курабийки помисли си Мегън,щом в слънчевата й стая обляна в светлина и цветя влезе майка й.Носеше на дъщеря си току що направената закуска.Младото момиче бе толкова щастливо,че в пристъп на емоции отиде и силно прегърна жената вдъхнала й живот.

-Хайде мила,хапни добре за да имаш сили за тежкия ден ,който те очаква.-каза Сара отвръщайки топло на прегръдката.

-Мамо,какво става?Защо денят ми да е тежък?

-Ти си силно момиче,скъпа!Няма да се предаваш...От теб се иска само силна воля и кураж!

-Мамо,какви ги говориш?Плашиш ме!-преди обаче да чуе отговора на майка си Мегън отвори широко очи и изплува незабавно от сладкия сън.Тя не се намираше в пухкавите си завивки на просторната си спалня,а просната на пода в ъгъла на мръсна примитивна стая.Окъпаните в светлина стени ,бяха заменени от пространство наподобяващо карцер,а изкушаващия аромат на изпечените бисквитки ,бяха изместени от миризмата на мухъл и застояло.

Събитията от изминалите дванадесет часа я бяха връхлетяха и Мегън трудно се адаптира в шокиращата действителност.Как?Това беше въпросът.Нали това се случваше само по филмите?Проблемите на реалните хора се свеждаха до децата,разходите и любовните им животи,а не до това как да се измъкнат от лапите на тероризма.

Сега какво се вайка-сама си е виновна.Майка й и баща й я умоляваха да не тръгва ,но глупавата й безразсъдност...

Ето я сега. Стои сама в стая без каквато и да е слънчева светлина на място забравено от Бога.Осъзнавайки ,че вече е с единия крак в гроба,Мегън започна да плаче.Добре осъзнаваше,че хората ,които я отвлякоха са побъркани садисти,лишени от каквото й да е съчувствие и съжаление.Непременно щяха да сложат край на живота й.Незабавно!

Чу стъпки,грохот и множество мъжки гласове.Мегън знаеше,че идват за нея,затова избърса сълзите си с длани и се подготви за предстоящото.След секунди пред нея вече стояха десетина мъже-всички те бяха с маски и черни дрехи-въоръжени и агресивно настроени.

Въпреки ,че говореха помежду си на език не разбираем за Мегън ,тя успя да си преведе фразата"Тя е жена"-казана най-вероятно от лидера на групичката.Всеки един от тях говореше,но същевременно я наблюдаваше с черни като въглен очи.С поглед лишен от емоции.Единственото нещо ,което можеше да се прочете на тези тъмни като нощта очи бе безграничната жестокост и бруталност на каквато бяха способни притежателите им.

Още щом видя всичките вперени в нея очи,Мегън осъзна,че няма шанс да се измъкне от тук жива.Тези тъмни погледи  я гледаха с дълбока ненавист и бяха готови да я разкъсат.Вглеждайки се по-внимателно обаче журналистката видя ,че не всеки я наблюдава.

Един чифт очи вместо в нея бяха вперили поглед в земята,все едно принадлежаха на малко дете хванато в беля.Мегън забеляза ,че той е значително по-висок от останалите.Фокусира вниманието си изцяло върху него.Искаше й се да види дали ще вдигне поглед от земята,за да види безнадежността и отчаянието й.

Престанаха да говорят и един по един напуснаха помещението.Високият мъж остана последен и малко преди да затвори врата след себе си се осмели да погледне Мегън.Погледите им се засякоха.В този миг вълна от надежда премина по тялото на журналистката.

Тези очи не я обричаха на смърт-не носеха този безчувствен тъмен нюанс,а напротив поднасяха мека топлина и надежда.Бяха пълни със съжаление ,състрадание и съчувствие.

Тези сини очи бяха ключа към свободата.Единственото стръкче надежда, за което можеше да се хване.