Help Me (BG)

Глава 33

Ами сега?

Какво щеше да прави сега,когато не получи подкрепата,от която имаше силна нужда?

Нямаше смисъл да опитва да им казва каквото и да било.Всяка изречена дума бе пропиляване на безценното време.Родителите й я чуваха,но не правеха никакво усилие да я слушат.Затова Мегън отиде в стаята си и се преоблече.На излизане Сара я попита къде отива,но не получи отговор.

Мегън възнамеряваше да види двама много близки за нея хора...единствените,при които щеше да усети утеха в момента!

Отиде в болничната стая на Питър и разбира се там завари и Салил.Гледаше ги-единият между живота и смъртта,а другият съсипан от болка и отчаяние.Когато я видя,Салил веднага се втурна към нея и силно я притисна към себе си.Сълзи падаха от очите му от умиление.Мегън също се разплака от силната емоция.

След проточилия се сладък момент ,двамата се успокоиха и седнаха до Питър,който все още лежеше в дълбока кома.

-Мег,какво става?Как си?

-Ами-с длан оправи разтеклата се спирала-може да се каже,че положението ми не е особено цветущо.Ами ти?

-Остави ме мен.Какво ще правиш сега?-настъпи кратко мълчание-Последните събития успаха ли да сломят амбицията ти за бъдещите промени,които възнамеряваше да направиш?

-Сложно е и то доста,но да не говорим за това в момента.Какво казват за Питър?Ще се оправи,нали?-попита плахо Мегън.

-Нищо не могат да гарантират.Може да се събуди във всеки един момент.Баща му се поболя от мъка.Всеки ден идва преди работа да го види.Говори му и бди над него,но без резултат.

-Мога да предположа колко му тежко в момента.

-Така е!Всичко това можеше въобще да не се случва ,ако сам си бях отишъл онази ужасна вечер.

-Замълчи!Това въобще не е вярно...а относно мен ,всичко това може да се приеме като едно приключение.

-Мег,стига глупости!Как точно едно отвличане разминало се на косъм от смъртта може да се тълкува,като приключение?

-Салил ,не съм го признавала на никой -дори и пред самата себе си.Аз...там намерих нещо много истинско,единственото истинско нещо в моя живот всъщност,а именно...любов.

-Човекът,който те спаси?

-Да,но от къде знаеш?-изумено попита Мегън.

-Новините...само за теб се говори.

-Да,наистина.И най-гадното е,че в момента не знам какво му причиняват и къде се намира.

-Сега разбирам,когато ми каза,че е сложно.Какво възнамеряваш да правиш?-Мегън разказа за неуспешния си опит да убеди родителите си да й помогнат.Отчаянието в гласа й наистина го пробождаха отвътре :

-Нали ни беше казала,че притежаваш акции на твое име.Продай ги и сама спаси Макъл.

-Ти си уникален,Салил!-но радостта в очите й бързо помръкна-Но трябва да получа разрешението на семейния нотариус,а той от своя страна разрешението на родителите ми.

-Знам,че ще се справиш!Вярвам в теб!

-Благодаря ти наистина много!

Целеустремена Мегън напусна болницата,отправяйки се към следващия опит за спасяването на Майкъл.