Help Me (BG)

Глава 1

Прибирайки се от работа,Мегън се замисли.Обикновено човек се чувстваше щастлив на рождения си ден,а не като нея.Тя отлично разбираше,че всичките двадесет и пет години от нейния живот са изградени от родителите й.

Кариерата й на журналист,жилището й в центъра на града и новата й кола бяха част от подаръците от майка й и баща й.Дори годеникът Фредерик не бе истинския избраник на сърцето й.Беше с него само защото притежаваше нейната класа и елит.

Мегън осъзнаваше,че животът и става все по-скучен,а по-лошото бе,че тя нямаше какво да направи по въпроса.

Ето,че и тази година не я изненадаха.Лигавата украса из целия апартамент,абсолютно същите гости-все приятели на родителите й,защото тя такива си нямаше.

Всичките започнаха да я поздравяват,щом Мегън влезе и да й поднасят хиляди пожелания и подаръци.Фредерик я целуна небрежно по бузата:

-Крайно време беше.След вчерашните ти изпълнения си мислех,че няма да дойдеш.-подхвана той

-Повярвай ми нямам никакво желание да бъда тук.Просто не искам да разочаровам мама и тате.-защити се Мегън.

-Ооо забравих маменцето и татенцето...

-Млъкни и не започвай отново!Не и днес!Ако си забравил днес имам празник.-след което се обърна и отиде при гостите си.Поговори малко и с тях и седна на дивана.Докато наблюдаваше веселбата,започна да се чуди как бе възможно ,макар все още толкова крехък ,животът й да се е превърнал в безинтересен,повтарящ се цикъл.

Меланхоличното и настроение се допълни от факта,че нито един от гостите не беше дошъл,заради нея.Те просто не я забелязваха.Това я раздразни...вбеси я.Заради положението си започна да учи в частно училище,но там не завърза приятелства,мислейки се за недосегаема.

Сега,разбира се, съжаляваше.На Мегън страшно й се искаше да си има приятелка, с която да може да говори открито и да споделя всичко.Вместо това обаче тя имаше странен човек до себе си,с който бяха на различни планети.

Трябваше да направи нещо!Наистина се налагаше да промени живота си,но как?

Мислите й бяха прекъснати от родителите й,носещи гигантска торта с двадесет и пет свещи на нея.:

-Мила пожелай си нещо-каза майка й озарена от лъчезарна усмивка.Преди да духне свещите,баща й я прекъсна и я предупреди-Слънчо внимавай,ще се сбъдне!-Макар и да бе пренебрегнала думите му с подигравателна усмивка,те се забиха в главата й.

Естествено това бяха глупости,но така или иначе нямаше какво да губи.Хиляди мисли,какво точно да си пожелае минаха през главата й.Няколко мига по-късно Мегън намери точното желание."Пожелавам си, животът ми коренно да се промени.Да бъде изпълнен с приключения и най-вече да срещна човек,за който ще се боря истински." След което ,Мегън затвори очи и духна свещите.Пламъкът изчезна ,а димът се разнесе бавно и нагоре в уютното помещение.

Последваха ръкопляскания и всеки седна да опита от изисканото сладко изкушение.Всеки се усмихваше и говореше енергично без дори да подозира ,че желанието на рожденичката щеше да се сбъдне в най-скоро време и наистина животът й щеше да се преобърне и промени из основи.