Help Me (BG)

Глава 10

Минаваха бавно през тълпата от хора и трудно си проправяха път. След като стигнаха до центъра на площада,където имаха някаква видимост спряха и се загледаха.Не двамата високи мъже облечени от главата до петите с черни дрехи и маски на главата и единствено с процеп за очите направиха силно впечатление на Мегън,а бедния,белокос старец клекнал до тях привлече вниманието й.

Въпреки че журналистката не беше близко, тя успя да прочете в очите му смиреност и готовност да понесе последствията за грешките си.Мъжете до него говореха нещо на неразбираем заМегън език и жестикулираха с ножове в ръка,а единият бе хванал стареца за косата.

Нищо не разбиращи Мегън и Питър се спогледаха и инстинктивно се доближиха по-близо един до друг. А зад тях сред тълпата,среден на ръст мъж с коса до раменете,брада и добродушна физиономия си пробиваше път към тях.Наближавайки ги,той хвана Питър за рамото.

-Питър...

-Хей Салил колко се радвам да те видя!Мегън това е...

-Не,не, няма време за представяне.Трябва да тръгваме веднага ,ако не искате да станете свидетели на нещо ужасно!-предупреди ги Салил напрегнато и сериозно.

-Какво става?-попита Мегън-Или по-точно какво предстои да се случи ?

-Обвинен е в предателство...ще бъде наказан,затова че се е обърнал към християнската вяра.Не иска да приеме исляма ,това е причината да е в това положение сега.Няма да го понесете,затова да тръгваме!

Не чула препоръката на Салил,Мегън продължи с въпросите-По какъв начин ще го накажат?

-Обезглавяване.

-Моля??-не можеща да повярва на ушите си,журналистката усети как краката й се подкосяват,сърцето започна да подскача лудо и й причерня пред очите.

-Мег,хайде да вървим.-каза Питър като я придърпа към себе си,но Мегън не откъсваше очи от площада.Взираше се в изтощените,но в никакъв случай изпълнени със страх очи на белокосия "неверник".

Мислите й едвам, едвам се побираха в главата й.Та той е човек!!Нали нормалните хора имат право да избират религията си!?!Нали все пак сме двадесет и първи век?!

Тези въпроси се въртяха из главата толкова бързо и повторително,че Мегън изпадна в пълно вцепление.

-Защо някой не му помогне?-попита почти несъзнателно тя.

-Погледни ги!Всички те са съгласни с това! Знаят,че няма какво да се направи,примири се и ти!Той вече е пътник.-каза Салил,след което направи знак на Питър да поведе изпадналата в шок журналистка.

Говоренето спря.Всичко утихна,а старецът бе затворил кротко очи,чакащ наказанието си достойно.Единственото нещо ,което контрастираше на спокойното му и примирено излъчване бе силно стисната му ръка.Държеше нещо силно в шепата си.

Мигът насъпи!

Кръв...Безжизнено тяло...Глава отделена от тила!

...И едно последно изречение на мъжете отправено към тълпата.

Главата на Мегън бе силно пристисната към Питър и без да се изважда от това си положение каза с треперещ глас на Салил да й преведе изречението .

-Изпратиха послание към всички християни,че нямало да остане жив човек по тези земи,който да почита друг Бог ,освен Аллах.

-Хайде да вървим,Мег!-каза Питър също потресен от станалото преди минути пред очите му.

-Чакай-спря се тя и погледна назад към площада. В този момент видя как един от ислямистите се наведе и извади от шепата на "Неверника"малка сребърна верижка с кръстче на нея.Щом я видя мъжът с ужас я хвърли на земята все едно беше взел нагорещен въглен.

Тази сребърна верижка причинила смъртта на човек ,сега стоеше потъпкана на мръсната земя и малко по малко се затрупваше с прах.

Бележка:Всичко което пиша е плод на моето въображение!Няма общо с действителността.Творбата ми е художествена измислица!