Help Me (BG)

Глава 31

-Да,включен е режим "автопилот".-обясняваше Майкъл на диспечера.

"Добре сега плавно"...диктуваше от своя страна инструкциите диспечера.

И докато Майъл се опитваше да овладее машината,Мегън се връщаше назад във времето и спомените.Припомняше си целия ужас от самото начало.От студените и мрачни нощи прекарани като заложник,дните в коварните пустинии,вечерта при Джонатан и събитията станали само до преди час.

Не е за вярване по какъв начин съдбата й показа,че животът й може да бъде истинки вълнуващ.

Лежерността й бе заменена от напрегнатост и притеснение.Докато беше със Салил и Питър,Мегън непрекъснато мислеше за това как ще се прибере у дома и ще промени живота си из основи...Но сега не й се искаше да мисли какво би станало щом се прибере.Как ще продължи живота си сега?Ами Майкъл?

Вече нищо не й изглеждаше толкова розово.Рязко стъпила на земята Мегън се сблъска с действителността-такава каквато бе,а не такава каквато искаше да бъде.

-Готово!-изтръгна я от мислите й гласът на Майкъл,който внимателно слушаше и следваше инструкциите ,дадени му от професионалист.Какъв парадокс само помисли си журналистката,докато гледаше спасителя й да борави със сложната техника.

Години наред се опитваше да обикне човек предречен да бъде нейн законен съпруг от родителите й-безуспешно!Влюби се в човек,който познаваше едва от месец/два.Без да го желае,без да се насилва и без дори да го осъзнава Мегън все повече и повече обикваше Майкъл-терорист,който е имал прекрасно семейство!Как щеше да се откъсне от него??

Осъзнавайки,че няма как да бъдат заедно и ,че просто съвместното им бъдеще бе невъзможно,очите на Мегън се напълниха със сълзи.Напираха и пареха,но тя заеше,че дадеше ли им воля те няма да спрат да се стичат.

Усети че се приземяват и паниката й прерастна в ужас.Вече виждаше хилядите хора стълпили се на летището.Все още бяха достатъчно високо,за да ги виждат като мравки нападнали хляб.

Обхваната от панически страх,Мегън отиде до Майкъл и закопча колана си.Въпреки че бе концентриран върху кацането ,журналистката знаеше,че и той предусеща че това бе последният път,когато бяха заедно. 

Чак когато се бяха приземили,двамата си дадоха сметка,че тълпата е много по-голяма отколкото си мислеха.Журналисти от всички могъщи и не чак толкова могъщи медии се бяха събрали с камери и микрофони.Полицаи,жандармеристи и служители на МВР бяха там ,за да пазят реда и да посрещнат "авантюристите"

-Мег!-хвана ръката й нежно Майкъл-Благодаря на съдбата,че успях да те спася.Винаги ще останеш в сърцето и спомените ми.-искаше му се да спре и да не изрича следващите думи,но знаеше че няма избор.-Дори с теб повече да не се видим искам да знаеш,че там някъде близо или далеч ще има човек,който ще мисли само и единствено дали си добре.-сълзите на Мегън се стичаха без да спират.-Каквото и да трябва да направиш,чуй вътрешния си глас!Той никога не лъже...искам да си щастлива!-без да казва нищо Мегън го прегърна силно в опит да го задържи...да остане минута,само още миг до него.След този миг и двамата знаеха,че всичко ще започне да се срива между тях.

Светкавици,шум,задване на въпроси...диктофони и микрофони водеха битка да се доберат до двамата.

Слизайки по самолетната стълба,служителите на реда се втурнаха към тях.Разделяйки Мегън от Майкъл, те я хванаха от двете й страни и й се представиха,отвеждайки я до бронирана кола с матирани прозорци.В нея имаше още хора от МВР.Мегън се обърна да види какво става с Майкъл и видя ,че и него го качват в подобна кола.

-Милтън Грейди от борба с тероризма.Аз бях този,който пое вашия случай.Добре дошли на родна земя.-представи се Грейди отчтиво и меко.

-Да,да-почти не чула казаното от Милтън,Мегън попита-Къде отиваме?

-Във вашата къща.Ще ти дадем възможност да се адаптираш и да се видиш с близките си,а след това ще те помолим за малко съдействие.От теб се иска само да ни предадеш всичката информация,която си успяла да запазиш.

-А къде отвеждате Майкъл?-попита тя притеснена от факта,че автомобила ,в който беше той, поема по друга път.

-С него имаме доста по-различна и сериозна работа.

-Ще му направите ли нещо лошо?-и въпреки отрицанието,Мегън видя друг отговор в очите на Грейди.Сърцето й се сви"Господи ,помогни ми"отчаяно повтаряше тя.

Без нито дума повече,колата продължи маршрута си по асвалтирания път.