Ето вече стоеше на прага на родния си дом.Огромните добре подрязани смърчове пред къщата,които бяха свидетели на цялото й детство,юношевство и студенски години,наблюдаваха влизането й в огромната къща.Въпреки че наистина тук беше преминал целият живот,Мегън наистина не се чувстваше на място.Всичко й беше отчуждено.
Когато майка й я видя ,веднага се хвърли на врата й,плачеше и я целуваше.След като я напрегръща и разцелува,баща й се втурна към нея.Мегън го прегърна силно и сълзи се отрониха от очите й.
Човекът от който наистина нямаше нужда в момента,а и попринцип бе Фредерик.Мазната му усмивка и очи пълни със злоба и ненавист,наистина накараха Мегън да се ядоса,но чашата на поносимостта й преля,когато той се запита към нея с цел прегръдка:
-Мамо,татко уморена съм.В момента наистина имам нужда от хубав душ и добър сън.Утре ще ви обърна внимание и ще сме цял ден заедно.Става ли?-Объркани Сара и Джон се спогледаха.Бяха предупредени,че поведението на Мегън може да се отклонява от обикновеното и да я оставят да се адаптира.
-Да,мила.Разбира се почини си.
Мегън се качи в стаята си,а същевременно постоянно си повтаряше и тайно се надяваше Майкъл да е добре.
Днес се бе отървала от разпитите,но утре нямаше да има този късмет.Трябваше да поспи.Изкъпа се изпи едно преспивателно и си легна в топлото си и меко легло.
На сутринта я чакаше топла и вкусна закуска на нощното шкафче.Към нея имаше прясно изтискан портокалов сок.На подноса имаше и бележка написана с грижливо-старателния почерк на майка й."Когато си готова слез.Екипът на Грейди е тук. Мама"
Колкото й да не й се искаше,Мегън с усилие стана от леглото,облече бързо дънки и бяла тениска,изпи всичкия си сок,но храната дори и не погледна.
Още с отварянето на вратата,тя чу множество гласове идващи от трапезарията.Мегън плахо и несигурно слизаше стъпало по стъпало.Когато я видяха всички притихнаха и очакваха реакцията й.
-Ще останем тук,или ще трябва да ходим някъде?
-Ще останем тук.Няма да има нужда да ходим никъде.
-Супер.Тогава какво чакаме?
-В такъв случай ще помоля всички да напуснат помещението,а аз и ти да се залавяме за работа.-каза Милтън Грейди.Постави записващо устройство в центъра на масата.Настани се на един от столовете ,последван от колегата си.След като всички напуснаха помещението,Мегън седна срещу тях.
YOU ARE READING
Help Me (BG)
Mystery / Thriller"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Спокойствие обзе душата й. Всичко е наред Питър и Салил са останали живи .Въобще не й мина през ума ,че...