Глава 32

799 43 0
                                    


Ето вече стоеше на прага на родния си дом.Огромните добре подрязани смърчове пред къщата,които бяха свидетели на цялото й детство,юношевство и студенски години,наблюдаваха влизането й в огромната къща.Въпреки че наистина тук беше преминал целият живот,Мегън наистина не се чувстваше на място.Всичко й беше отчуждено.

Когато майка й я видя ,веднага се хвърли на врата й,плачеше и я целуваше.След като я напрегръща и разцелува,баща й се втурна към нея.Мегън го прегърна силно и сълзи се отрониха от очите й.

Човекът от който наистина нямаше нужда в момента,а и попринцип бе Фредерик.Мазната му усмивка и очи пълни със злоба и ненавист,наистина накараха Мегън да се ядоса,но чашата на поносимостта й преля,когато той се запита към нея с цел прегръдка:

-Мамо,татко уморена съм.В момента  наистина имам нужда от хубав душ и добър сън.Утре ще ви обърна внимание и ще сме цял ден заедно.Става ли?-Объркани Сара и Джон се спогледаха.Бяха предупредени,че поведението на Мегън може да се отклонява от обикновеното и да я оставят да се адаптира.

-Да,мила.Разбира се почини си.

Мегън се качи в стаята си,а същевременно постоянно си повтаряше и тайно се надяваше Майкъл да е добре.

Днес се бе отървала от разпитите,но утре нямаше да има този късмет.Трябваше да поспи.Изкъпа се изпи едно преспивателно и си легна в топлото си и меко легло.

На сутринта я чакаше топла и вкусна закуска на нощното шкафче.Към нея имаше прясно изтискан портокалов сок.На подноса  имаше и бележка написана с грижливо-старателния почерк на майка й."Когато си готова слез.Екипът на Грейди е тук.  Мама"

Колкото й  да не й се искаше,Мегън с усилие стана от леглото,облече бързо дънки и бяла тениска,изпи всичкия си сок,но храната дори и не погледна.

Още с отварянето на вратата,тя чу множество гласове идващи от трапезарията.Мегън плахо и несигурно слизаше стъпало по стъпало.Когато я видяха всички притихнаха и очакваха реакцията й.

-Ще останем тук,или ще трябва да ходим някъде?

-Ще останем тук.Няма да има нужда да ходим никъде.

-Супер.Тогава какво чакаме?

-В такъв случай ще помоля всички да напуснат помещението,а аз и ти да се залавяме за работа.-каза Милтън Грейди.Постави записващо устройство в центъра на масата.Настани се на един от столовете ,последван от колегата си.След като всички напуснаха помещението,Мегън седна срещу тях.

Help Me (BG)Where stories live. Discover now