Help Me (BG)

Глава 25

Салил седеше до болничното легло,на което приятелят му вече втора седмица мереше сили със смъртта.Като по чудо преводачът се  отърва с лека травма на крака вследствие на куршума забил се в него,но за съжаление Питър нямаше същия късмет.Раната в гърдите бе причината, той да загуби толкова много кръв преди да пристигне в болницата.Нарушената сърдечна дейност и недостига на кръв в момента държаха Питър на прага на смъртта.Никой не може да се наеме да гарантира,че той има някакви-дори и минимални шансове да оцелее.

И всичко това можеше да изглежда по друг начин сега.Питър можеше да е жив и здрав,а Мегън можеше да е сред своите близки и най-вече с перфектната статия,само ако не бяха дошли с него да го изпратят...Да,само ако им беше отказал ,всичко щеше да е различно!Само ако им беше отказал!

По цели дни Салил стоеше до верния си приятел и се молеше за него,а за Мегън ходеше всяка сутрин в църквата,защото стомахът му се свиваше само при мисълта какво може да са направили с нея.Та тя беше толкова млада,беззащитна,но същевременно изключително амбициозна с множество мечти и цели.Искаше му се да е добре ,да си дойде ,но всеки път си правеше равносметката,че вероятноста това да се случи е минимална.Сълза по сълза се стичаше по бузите му.

Мегън бе тяхната сестра! Как въобще позволиха това да се случи?Направиха ли всичко възможно да я спасят?Можеха ли да надвият групата,която ги бе обградила?Можеха ли да направят нещо повече от направеното?МОЖЕХА ЛИ?Този въпрос не даваше мира на Салил да заспива вечер,сутрин да намери сили да стане от леглото и през деня да погледне себе си в огледалото-нито себе си,нито приятеля си в болничното легло.

Не ядеше, не спеше,не се бръснеше!Беше се превърнал в молещ се за прощка призрак.

И днес щеше за пръв път от случилото се да погледне родителите на Мегън в очите и да ги помоли за тази прошка.

Ето че дойдоха.Отчаяни,съсипани...обезверени.

Когато ги видя ,Салил избърса лицето си с опакото на ръкава си и ги покани в стаята.

-Защо ни извикахте?-омаломощено попита Сара.Бе се уморила от обикаляне на кабинетите и държавните институции и то за какво...за едното нищо!Никой не й помагаше!

-Аз съм Салил,а човекът на леглото е Питър.Ние бяхме колеги с Мегън и заедно бяхме в онази нощ.-тягостна тишина налегна помещението,но преводачът продължи-Искам да ви помогна по някакъв начин...Знам какво ви е...

-Не,не знаете!-спря го с леден глас Сара.-Имате ли деца?-Салил кимна утвърдително,след което майката продължи със същия равен и хладен тон-На сигурно място е,нали?Вечер виждате как си ляга в топлото легло,нахранено и чисто,нали?Не е при шайка безразсъдни идиоти ,които всеки момент могат да му прекършат врата,нали?-тишина-Така си и знаех.Така че не ми обяснявайте,че знаете какво ни е!Никой не знае!

-Искам да направя всичко,което мога,за да ви помогна!

-Защо не го направихте тогава,когато имахте тази възможност?-сълзите започнаха сами да си проправят път през затворените очи на огорчената майка-Защо оставихте детето ми да бъде отвлечено?Защо?

Видял разкаянието в очите на Салил,Джон осъзна,че жена му преминава границата,затова заговори:

-Направили сте каквото можете.Знам го.Мегън ми разказваше за вас и то много-знам че сте добри момчета.Бъди спокоен-не е необходимо да ни искаш прошка.Нищо лошо не си направил!-след което стана,хванал жена си под ръка,усмихна се леко на Салил и на излизане се сети и се обърна към преводача:-Имам само една молба.

-Каквато и да е.-веднага отвърна Салил.

-Моли се!Моли се за дъщеря ми,става ли?Моли се да се върне жива и здрава...Ако ли не е писано да се върне -моли се синко,да умре бързо и безболезнено!-думи които му костваха толкова много,за да бъдат изречени!Пресипналият му глас доказваше това.

-Господин Смит,аз вече го правя.Бог ще ни чуе!Ще ни помогне!

-Силно се надявам!-след което, тръгващи си от болницата, родителите останаха без всякаква сила...единственото,което можеха да направят бе да чакат.Да чакат и да се надяват!