Help Me (BG)

Глава 18

  На вратата се почука енергично.Милтън Грейди не спря работата си и седнал зад бюрото си, покани очакваните гости да влязат в кабинета му.

-Добър ден-поздрави ги той.-Моля ви седнете.-искаше му се да свърши по-бързо с всичко това.От цялата си работа най-много мразеше да съобщава на близките за съдбата на отвлечените.

-Имате новини за Мегън,нали?-попита майката,нетърпелива да научи нещо повече за състоянието на дъщеря си. Изминалите седем дни за Сара бяха тежки и мъчителни.Беше се състарила поне с пет години.Кожата й бе бледа,а под очите й се бяха появили големи торбички от недоспиване.От тревога и мъка се бе поболяла

-Така е!Не знам обаче дали трябва да се радвате или точно обратното.-продължи трудно Милтън.

-Не увъртайте,господин Грейди,а кажете какво става с детето ми!- каза Джон ядосан по-скоро на съдбата отколкото на служителя.

-Добре-въздъхна и продължи-Рано тази сутрин получихме писмо и снимка на дъщеря ви.Поискаха откупа.

-Значи,когато го платим ще я пуснат,нали така?-обнадеждено попита Сара.

-Не е толкова лесно.Първо ще ви покажа снимката,за да получа потвърждение,че това е Мегън.-преди да подаде снимката, Милтън ги предупреди- Всяка една снимка,която прави тази групировка има за цел жертвите им да изглеждат възможно най-зле.Това е така ,защото вероятността да се плати откупа е доста по-голяма.-След,което подаде снимката на родителите.

Трепереща ръка на Джон издаде реакцията му.Сърцето му за препуска,когато видя детето си.Вместо да види жизнерадостното си момиче с изразителни и пълни с блясък сиви очи,Джон съзря изпито лице,с хлътнали бузи,измъчено изражение и молещ поглед да гледа към обектива на камерата.Овладя омразата и гнева си към хората,които са причинили всичко това на детето му и попита:

-Колко е откупа?

-Четири милиона и военна техника.Искането е наистина много.

-Ние ще го платим!Мисля,че акциите ни се равняват на около четири,пет милиона.

-Явно не знаете колко скъпо е военното оборудване.Много по-скъпо от четири,пет милиона.А и правителството не възнамерява да помага на терористи!

-Но те ще я убият,ако не платим!-изстена Джон.

-Ще ви държа в течение обещавам!Ще направя всичко по силите си.-даде честна дума Милтън.-Сега ще се видя с президента и ще видим какво ще правим.

-Моля ви се!Помогнете ни!Не им давайте да я убият!-опитваше се да каже Сара,давеща се от неспиращия плач.

И въпреки че бе убеден,че правителството няма да плати сумата,Милтън Грейди се закле дълбоко в себе си и с най-сериозния си тон той каза:

-Ще жертвам всичко за този случай ,стига дъщеря ви да се върне жива и здрава у дома.